Adsense-top

Ексглавният прокурор Филчев разкри как шведа Ралф се измъкна с 4500 лв глоба: Притискаха ме да пусна и педофил от Англия

Филчев разкрива как е бил притискан да пусне гнусен педофил от Великобритания!
Eдна присъда разбуни общественото мнение и предизвика отново дискусия за нивото на нашата съдебна система. Обществото е възмутено от смешното наказание от 4500 лева, с което бе санкциониран шведът Сундберг за побоя над чистачката Диана Петкова. По този повод потърсихме мнението на бившия главен прокурор проф. Никола Филчев, който си е извоювал правото на собствена позиция. Ето как проф. Филчев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
– Проф. Филчев, как ще коментирате наказанието, което получи шведският гражданин Сундберг за това, че изрита в главата Диана Петкова?
– Присъдата е незаконосъобразна и това доведе до несправедливост на наложеното наказание.
– Защо, според Вас, е незаконосъобразна присъдата?
– Правната квалификация на постъпката на обвиняемия е неправилна. Той е обвинен и осъден за лека телесна повреда по хулигански подбуди – чл. 131 от НК, а в действителност е извършил опит към средна (или дори тежка) телесна повреда. За средна телесна повреда по хулигански подбуди Наказателният кодекс предвижда от две до десет години лишаване от свобода. Ако поведението му беше правилно квалифицирано (като опит към средна телесна повреда), тогава обвиняемият не може да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и щеше да получи справедливо наказание – най-малко две години лишаване от свобода.
Освен това има данни да е извършено и престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 2 НК, за което законът предвижда до пет години лишаване от свобода. Съгласно Постановление № 2 от 1974 на Пленума на Върховния съд относно хулиганството „хулиганските действия може да се извършат в най-разнообразни форми” – в т.ч. и в нанасяне на телесна повреда. Тогава е налице съвкупност от две престъпления – хулиганство и телесна повреда.
– Кой е виновен за неправилната квалификация на поведението на шведския гражданин Сундберг?
– Всички имат принос за това – разследващият полицай, прокурорът и съдията. Но решаваща е ролята на наблюдаващия прокурор. Той дава грешна насока на делото като го образува неправилно за по-леко престъпление – лека телесна повреда.
– Развийте по-подробно Вашата теза, но така че и хората, които не са юристи, да я разберат. Нека да добавим нещо към правните познания на гражданите.
– Ще започна по-отдалеч. Наказателният кодекс на РБ различава лека, средна и тежка телесна повреда. Те са отделни престъпления и пораждат различна наказателна отговорност. Границата обаче между тези престъпления е много тънка и размита. Тя е количествена – различната степен на увреждане на здравето. Поради това е трудно да се разграничат леката от средната и средната от тежката телесна повреда. От обективна страна тези престъпления са близки. А от субективна страна е трудно да се установи вината, т.е. психическото отношение на дееца към причинената телесна повреда. Затова в съдебната практика е разпространено разбирането, че в тези случаи деецът следва да отговаря за фактически причинената вреда, т.е. за реалната вреда, което е нанесъл на пострадалия. Така е най-лесно за правоприлагащите органи. Но това разбиране е противозаконно и води до дълбока несправедливост, както в случая.
– А за какво трябваше да отговаря виновният?
– Принципът е следният:  когато извършителят иска един от няколко възможни резултата и поради независещи от него обстоятелства причини по-лекия от тях, той следва да отговаря за опит към по-тежкото престъпление (а не за довършеното по-леко престъпление). Защото по-тежкият престъпен резултат поглъща по-лекия. А опит е налице, тъй като извършителят действа с алтернативен пряк умисъл.
Ще поясня тази сложна юридическа конструкция с един пример. Когато деецът е замахнал силно с брадва към главата на пострадалия с цел да го убие, но поради някакви външни фактори (подхлъзнал се, неточно нанесъл удара, пострадалият се защитил и т.н) не успял да причини смъртта на пострадалия, а само го одраскал по ръката, – тогава извършеното следва да се квалифицира като опит към убийство, а не като лека телесна повреда (която поражда много по-лека наказателна отговорност и се наказва по частен ред, т.е. по тъжба на пострадалия).
– От какви факти правите извод, че шведът Сундберг е искал да причини средна телесна повреда на пострадалата Петкова, т.е. че е действа с пряк умисъл. Нали прекият умисъл е задължителен, за да се квалифицира поведението му като опит към средна телесна повреда?
–  Умисълът се извлича от действията на извършителя. В тях, в поведението му се материализира субективното отношение на дееца (вината му) към престъпния резултат. В случая от видеозаписа се вижда, че обвиняемият рита като футболна топка главата на жената.
Той нанася силен удар с крак, който е в обувка, върху жизнено важен и чувствителен орган (какъвто е главата), от който удар пострадалата  пада като отсечена на земята. Само от тези факти дори следва извода, че обвиняемият е действал с пряк умисъл за средна телесна повреда. А средната телесна повреда може да се прояви в различни форми, предвидени в закона: „трайно отслабване на зрението или слуха или речта”, или „счупване на челюстта или избиване на зъби”, или „обезобразяване на лицето”, или „нараняване, което прониква в черепната кухина”, или най-общо – в „ разстройство на здравето, временно опасно за живота” (чл. 129 НК).
-Добре, но тези теоретични положения ми се струват твърде абстрактни.  Известни ли са те в съдебната практика или само наказателноправната теория се занимава с тях. С други думи, можеше ли да се избегне тази грешка при квалифициране на поведението на обвиняемия. Погрешната квалификация доведе до дълбока несправедливост на присъдата, до унижаване отново на пострадалата, а  и на нашето национално самосъзнание. Тази несправедлива присъда предизвика  основателно възмущение сред български граждани?
– Без теория практиката е сляпа. Теоретичните проблеми при квалификация на телесните повреди имат, както се вижда, голямо практическо значение. На тези проблеми са посветени редица тълкувателни и принципни решения на Върховния касационен съд. Ще посоча само две от тях, по които съм бил съдия-докладчик: решение № 32 от 1991 г. по н.д. 868/1990 и решение № 24 от 1997 г. по н.д. 452/1996  на І наказателно отделение. За да допускат по-малко грешки, младите съдии и прокурори трябва повече да четат практиката на Върховния съд и по-малко да се изявяват по медиите – освен ако не мечтаят да се потопят в морето на политиката.

Източник: bultimes.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...