Adsense-top

Йотингер: Режем ви фондовете, не слушайте ГЕРБ, режем ги, пари няма, липсват 16 милиарда от UK

 
Нетните получателки на финансиране от бюджета на Европейския съюз като България трябва да се приготвят за по-малко пари при по-строги условия, заяви днес в блога си еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер.
Утре той пристига от Румъния в България, където ще обсъжда следващия многогодишен бюджет на ЕС за периода след 2020 година, когато се очаква Великобритатия да е напуснала съюза, а той да е загубил вноската ѝ, която дава над 10 на сто от бюджетните му приходи.
Успоредно с това ЕС ще се изправи пред допълнителни разходи за обща отбрана, сигурност, бюджет на еврозоната и справяне с предизвикателствата на миграцията.
В постинга си на сайта на Европейската комисия Йотингер признава, че на Комисията ще се наложи да търси компромис между противоположните интереси на държавите нетни донорки в европейския бюджет (т.е. тези които внасят повече отколкото получават от него) и нетните получателки (т.е. тези, които получават повече отколкото внасят).
Донорките не искат сами да запълват празнината (около 8 млрд. евро, т.е. 16 млрд. лв.), която ще остане след отпътуването на Великобритания, докато получателките не искат да загубят европейксата финансова помощ, посочва той. Многогодишният бюджет на ЕС, известен още като "Многогодишна финансова рамка", която сега обхваща седем години, се нуждае от единодушното одобрение на всички 28 правителства и обикновено е предмет на драматични преговори.
Комисарят пише, че би било по-евтино за Европа, ако прави разходите си за стратегически проекти като важни научни иследвания или обща охрана на границите на нивото на съюза, а не на отделните му държави-членки, като приеме ясните приоритети. По думите му критерий за установяването им трябва да бъде "европейската добавена стойност", т.е. значението им за целия ЕС.
"A структурните фондове? Мисля, че те имат също европейска добавена стойност", пише Йотингер. "Да вземем пари от богатите страни, като Люкесмбург с БВП на глава от населението от 60 000 евро, и да подсилим страна като България с БВП на глава от населението от 6 000 евро, има смисъл за всички нас: това засилва инфраструктурата, която България не може изцяло да финансира сама, но трябва да наваксва, за да бъде по-привлекателна за икономическите инвеститори , да създава работни места, да създава приходи, за да внася стоки и услуги от други страни в ЕС".
"Но да излезем със списък от европейски политики с добавена стойност няма да свърши работа само по себе си", добавя комисарят. "Това, коте предлагам на нетните получатели и нетните платци отива далече отвъд това, то е нов договор. ТО е вземане и даване от двете страни: Нетните платци ще плащат малко повече в хазната на ЕС срещу гаранцията, че всяко платено евро се харчи ефективно и има добавена стойност. Нетните получатели, обратно, ще трябва да приемат повече контрол върху техните структурни проекти в замяна на това да избегнат драстични съкращения. Един от механизмите, чрез които може да работи това, е условността. Тя означава, че структурните фондове са повече зависими от структурните реформи, които ЕС иска държавите членки да правят".
Йотингер предлага положителна и отрицателна условност, които означават съответно да получаваш допълнително финансиране, ако изпълняваш условията и да губиш фондове, ако не ги изпълняваш.
Йотингер признава, че, "очевидно" за нетните получатели "няма да бъде лесно да приемат новия подход".
"Но като се имат предвид финансовите ограничения, това би  било много по-добро решение за тях, отколкото да приемат драстични съкращения", пише той. "По същата причина те ще трябва да приемат някои съкращения в съществуващите програми".
Комисарят предлага половината от недостига от загубената британска вноска да бъде покрит от съкращаване на програми без добавена европейска стойност, другата половина - от допълнителни вноски на нетните платци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...