Adsense-top

Кеворкян: Щом продължават САЩ да хрантутят Прокопиев, това означава само едно: че толерират престъпността, нищо друго

Цяло чудо е, че по Би Ти Ви споменаха и игривия спекулант Иво Прокопиев в групата, която отива на съд заради аферата с продажбата на ИВН.
Казаха нещичко, макар и с половин уста.
Сега трябва да очакваме да канят по седем пъти седмично Прокопиев – и водещите като зомбирани да му преглъщат словесната сухоежбина. Може би им дават и някакъв специален допинг, който им пречи да схванат собственото си безсрамие – толкова упорито и угоднически разговарят с един подсъдим. Въпросният допинг им пречи да проумеят и нещо още по-елементарно: че, например, подсъдимият Ценко Чоков, каубоят от Галиче, е сто пъти по-забавен за телевизиите, по-колоритен и по-устат от подсъдимия Прокопиев. Единственият му недостатък е, че е по-дребен престъпник, поне според прокуратурата.
Водещите би трябвало да канят Прокопиев, само за да разберат, как е замислил далаверата с ИВН, заради която го съдят. Ако насреща им попадне някакъв дребен крадец, сто пъти ще го питат каква кокошчица е откраднал, защо, как така е нарушил изконните ценности на българина и всякакви други глупотевини. Но седне ли срещу тях човек, когото съдят, че е откраднал един милион и двеста хиляди тлъсти кокошки, си глътват езиците. И защо така – дали пък не завиждат на тлъстите крадци, които отгледа Прехода, за техния талант?
Чуждите собственици на телевизии у нас са се отдали предимно на джавкане за рейтинги – и двете частни телевизии все са първи в надпреварата, тази идиотщина е направо непоносима. Собствениците им обаче имат и друг грях – и то доста по-опасен. Те позволяват системно да се обругава българското правосъдие, и то с необяснимото упорство на собствените им водещи. Двете частни телевизии сякаш са се превърнали в наемници на Прокопиев и дори не проумяват, колко се унижават по този начин.
Ами въодушевлението, с което телевизиите се опитваха да представят едно недоразумение, като Христо Иванов, за нормален правосъден министър – а покрай него и няколко добре оформени нули, известни единствено с това, че са били уличници/протестъри. Пак се сещам за един от тях, който от прекален ентусиазъм се беше качил да протестира от върха на един комин – а сетне се беше парализирал и изпуснал от страх и трябваше други да го свалят. Вдъхновяващ пример – с дъх на тоалетна. Защо ги афишираха обаче, кой ги ръчкаше отзад?
Ами екселенц Рубин, американският посланик – дали няма да се сети най-после, че поне временно трябва да отбият от цицата на американските подаяния обвиняемия Прокопиев? Продължават да му наливат милиони – а не е ли редно да ги спрат поне временно, докато върви процеса? Ако не го направят, това ще бъде една тлъста храчка върху лицето на българското правосъдие: някакъв е подсъдим, обаче американците го имат за примерен гражданин и издател на свободни и независими медии – папкай, сладур! То е, все едно, великият измамник Мадоф да го използват като посланик на благотворителни кампании.
Смайваща е тази наивност американска – сякаш някакви типове като Прокопиев напътстват посолството. Дали в Държавния департамент са наясно с щедростта, с която тук захранват обвиняеми и подсъдими? Тъй или иначе, това е нечиста, игра която злепоставя една велика страна. Щом продължават да хрантутят Прокопиев, това означава само едно: че толерират престъпността, нищо друго. Няма как изданията на подобен тип, който има десетилетна история с правосъдието, да бъдат оценявани като коректни. Напротив, те са апотеоз на неприличието.
Впрочем, наясно ли е посланик Рубин за далаверите на Прокопиев по време на приватизацията? Ако не – да го попита, преди да налеят следващите милиони. Иначе излиза, че американците бламират арогантно правосъдието ни.
Струва си те да опитат и с една идея, след реализирането на която в посолството здраво ще се забавляват – нека поръчат на социологическа агенция, на която имат доверие, следното допитване: каква е причината по-видните български американофили толкова да са презирани от българската публика? Отговорът отсега е ясен – защото са сезонни дупедавци. Но, все пак, нека опитат. Не може да си целият в кал от афери – и да надуваш американската тръба. Ясно е, че звуците й ще са фалшиви.
Вижте ги само, кои развяват американския байрак у нас – и направо ще се отчаяте. А какви хора бяха пренебрегвани през годините, за да опрат накрая до обикновени провинциални шушумиги и шарлатани, пред които дори онзи Чоков изглежда по-достолепно.
Тия дни подкараха в съда двама министри и техният опекун Прокопиев. Поне външно, те направо си изглеждат като „Организирана престъпна група“ – така кръщават всякакви келяви бандити, които са откраднали някаква бричка или две кокошки. А тия какви са? Прокопиев беше приютил Дянков в свой имот. Но и това не беше видяно като върхът на неприличието: цъфнал някакъв от Америка, станал финансов министър, и го приютил тъкмо геният на приватизационните афери Прокопиев. Къде, по дяволите, отиде дори елементарното българско приличие? Гушнали се двамката, и какво да направят – освен да измислят някаква далавера.
Сетете се също, как се дръвчеше като провинциален пущ Дянков, че „ще наплеска руснаците по дупето“, че ще спечели делото за атомните реактори. И, разбира се, точно така се случи: осъдиха ни да платим над 600 милиона евро, отделно и лихвите. Сетне ни опростиха лихвите – и руснаците не са с целия си: трябваше да си ги вземат, а пък дупепляскачът Дянков да изгние в затвора. Защото поне лихвите със сигурност са негов грях – на този хвалипръцко и фантазьор, който измисли дори оправдание за Големия Грабеж, наричан Приватизация, и книга написа за това. Седят си с честния приватизатор Прокопиев, и как да оправдаят Грабежа – ами, ето как: трябвало бързо да се извърши раздържавяването. Тоест, бързо да се открадне! Хайде сега, г-н Рубин да издейства специална премия за изданията на Прокопиев, за да популяризират тази кретенска философия.
Двамката от въпросната ОПГ си имат и дружка в съда – това е бившият министър на икономиката Трайчо Трайков. Той пък е пряко назначение на Прокопиев – дори Бойко си призна за това. Аферист/сега подсъдим назначава български министри! Хайде, и това да влезе в доклада на годишния доклад на Държавния департамент. Обаче в този си вид групата не е пълна. Липсва още един играч и това е лесно обяснимо, понеже е хлъзгав като змиорка. А по една велика, дори космическа случайност беше и български президент. Плевнелиев. Вместо да се занимават с ланшния сняг, забавно ще бъде големите телевизии да разчоплят „Аферата ИВН“. Народецът нищо не знае за нея. Обаче петлетата, които по съвместителство са и водещи, тъй и не си правят труда да осветят малко далаверата. Защо? Нямат време от далеч по-дребни сюжети? И кой им затъква устите с тия сюжети?
За това не се чудете, че се чекнат пред всяка битова дивотия, а не намират време за „Аферата ИВН“. Каква е причината? Само някаква вродена глупост – или и вродена корист? Как се подхранва користта, Рубин да ви каже. Господинът не си дава сметка, че постепенно ще го превърнат в нещо като рубинената звезда на Кремъл, която навремето „осветяваше“ пътя на българските медии. Сега пък новата звезда напътства и поощрява медиите на един подсъдим.
Не е нужно човек да е на американска ясла, за да е наясно със срамната сгледа на Плевнелиев с Шишковиц, шеф на ИВН. Известно е, че двамата се срещат тайно във Виена – нещо абсолютно неподходящо за един президент, дори да е български. Това се случва приблизително по времето, когато се оформя и далаверата с ИВН. Какво мислите, че са си говорили двамата? Вие кажете – на мен ми е скучно. По онова време ИВН дължи на България огромни суми и отказва да ги плати. И ти си пиеш кафенцето с този човек, може и по една торта Сахер да сте изпапкали. Това какво е, ако не откос с калашников по приличието, нравите, закона и всички останало. С това трябва да се занимават медиите, като изключим добре охранените.
Друго обаче е далеч по-важно: отвратителният начин, по който тази политика на подаяния разяжда медийната общност. Вече цяло поколение български журналисти са приели като естествена идеята, че да си храненик на чужда фондация не е нещо осъдително; че е „нормално“ етичните правила на занаята да се погазват по този начин. Че оцеляването е възможно, единствено с превит, дори счупен гръбнак – и с език, захранен с отрова.
Има едни идиоти, които доста време ги хрантутеха, за да човъркат темата за „езика на омразата“. Кажеш нещо срещу някой див циганин, или още по-див политик – и това е „език на омразата“. Ами, когато се нарушават стандартите на клетия ни занаят – това не е ли плод на омраза, насочена направо срещу сърцевината му? Затова и сто пъти ще е малко да си повторим фразата на Клавел, който беше казал на едно място: „Дори Божията ръка да се протегне, пак няма да измъкне журналистиката от калта“.
Неизвестно защо, прокуратурата е деликатна към Групата на Троицата – и към четвъртият им съдружник от сянката. Тя нарича „Организирана престъпна група“ нищо и никакви кокошкари – ами тия какви са? Организирана престъпна група „Да откраднем от ИВН“ е напълно подходящ комплимент за тях. Въпросното ОПГ е достоен приемник на Черния си Ангел – Костов, който хариза две централи на американците, а те и досега ни продават най-скъпия ток у нас. А колко Крали Марковци им се заканваха, а после си навряха главите в потурите и си замълчаха.
ОПГ „Да откраднем от ИВН“, както и хранениците на Фондацията, дават изобилен материал върху психографията на днешното еничарство. Няма никакво съмнение, че тъкмо еничари се отглеждат по този начин: нерядко измежду копелетата на Прехода или децата на комунистическата номенклатура – днес стръвни ренегати. Еничари стават и обикновени заплеси от медиите, които се навират в капана на подаянията, понеже иначе ще им куркат червата от глад. Жалка работа. Новите еничари обаче са безнадеждни – никаква полза няма от тях, никаква. Ще им изхарчат парите на американците – колкото нормалните хора у нас съвсем да ги намразят. И ще си останат със смазаните гръбнаци и отровния език.

Кеворк Кеворкян
/от „Уикенд“ със съкращения/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...