Adsense-top

Пази Боже сляпо да прогледа или прозрението на едно 12-годишно дете


Замисляли ли сте се някога за родния си език – за произхода му, благозвучието и богатството му. 
В съвремието българите не се интересуват от това, ами напротив. Повечето от населението млади хора предпочитат да използват навлезли от английския език думи, които имат българско съответствие и защо? Отговорът е лесен – смятат, че по този начин са много по-модерни или се правят на големите европейци. Те просто не осъзнават, колко прекрасен и различен език имат. В този случай искам да цитирам 4-та строфа от стихотворението на Иван Вазов „Българският език“:

„…Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!...“

Сега нека обърнем внимание на последните 2 куплета:

„…Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье.;

Ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий блясък ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.“

с тях авторът се обръща към тогавашните съвременници, с надеждата, че бъдещото поколение (т.е. ние) ще сме се осъзнали и повече ще ценим езика си. Но той е сбъркал. Ние българите сме се превърнали в самозлепоставящи се маймуни с твърде високо самочувствие (с извинение към маймуните). Защото притежаваме нещо уникално по рода си, а не само, че не се интересуваме от него, а и се опитваме да се отървем от езика си като от бурен.
 РЕЗУЛТАТЪТ Е ЯСЕН!
                                             
Автор: Анна Божилова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...