Adsense-top

Кеворкян: За Валери Симеонов ДиДжеите са по-важни от наркодилърите в Слънчев бряг



Днес, в обедните си Новини, Би Ти Ви постави следния въпрос в традиционната си анкета:

„Одобрявате ли действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг?“

Седем часа по-късно резултатите бяха следните:

48% – Да, трябва да има повече контрол в курортите;
25% – Няма нужда вицепремиер да прави среднощни проверки;
25% – Не, това е атака срещу българския бизнес;
1% – Нямам мнение.

Ако прочетем елегантно резултатите, излиза следното:

50% от анкетираните не одобряват акцията;
48% са още по-елегантни: трябвало да има контрол в курортите – но не уточняват, какъв точно контрол.

Можем да обобщим: много шум заради шума от нощните заведения, много шум за нищо.

Анкетата, разбира се, изобщо не е представителна – пък и от Би Ти Ви предвидливо не съобщават, колко души са участвали в нея.

Но телевизионният репортаж, повод за анкетата, може да отключи доста изводи.

Покрай акцията на Симеонов, толкова мощен призив „Оставка“ Властта не е получавала скоро.

Странно е: искат оставка заради шума, не заради друго.

Какво ли ще стане, ако някой ден – след хиляда години – някой направи толкова театрална акция срещу наркотиците?

Всички са наясно, че Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици.

Обаче са се хванали с шума.

Номера, ефектни – колкото ланшната шума.

Самият Симеонов представи акцията така, сякаш партизани ще превземат някоя мандра: разделили се на две групи, по даден сигнал атакували…

Атакували шума.

Диджеите са по-важни от наркодилърите – очевидно.

Разбира се, някой от партизанския отряд може да възрази, че все отнякъде трябва да се започне.

Така е – тогава започнете от наркотиците.

Те ще се продават, дори в Слънчев бряг да стане тихо като в изоставена селска църквица.

И друго напомня за ланшната шума: все по-отчетливото имитиране на ранния Бойко.
Имитаторите нямат полза от това театро.

Имитираният пък – никак.

Най-много да шаржират спомена за неговите акции.

Преди няколко дни проглушиха ушите на публиката с тъпата история „такса за празен стол“.

Много мразят болшевишките номера – обаче това е един от най-ефектните: говори за малките недостатъци, за да не говориш за големите.

И няма, и няма пълно щастие: днес бил Денят на левичарите.

Кеворк Кеворкян

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...