Adsense-top

България е сред страните от ЕС с най-ниско доверие в полицията


България е сред страните от ЕС с най-ниско доверие в полицията според Евробарометър и Евростат
По данни на Министерството на вътрешните работи относителният брой на регистрираните престъпления продължава да намалява непрекъснато и стабилно след 2013 година.
Трябва да се има предвид, че не всички престъпления в България се регистрират, каза в „Преди всички“ Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
 Министерството на вътрешните работи публикува статистиката за регистрираните престъпления и тяхната разкриваемост през 2016 година. Данните показват, че относителният брой на регистрираните престъпления продължава да намалява непрекъснато и стабилно след 2013 г. и вече напълно очертава тенденция към намаление след пика в началото на кризата.
Трябва да се има предвид, че не всички престъпления се регистрират, а България е сред страните от ЕС, в които доверието към полицията е най-ниско, това показват Евробарометър и данните на Евростат, каза в „Преди всички“ Зорница Славова от Института за пазарна икономика:
Преди няколко години правихме изследване на работата на МВР. Тъй като ни направи впечатление, че по брой на регистрираните престъпления България стои добре в рамките на ЕС, решихме да погледнем регистрираните убийства, тъй като при убийствата по-скоро хората ще потърсят полиция, и тогава вече се видя, че България я изпреварват само три Балтийски страни. В страната сме свидетели на ниско доверие и чувство за безнаказаност, а доказателство за това е и фактът, че толкова много хора разчитат на частни охранителни фирми.
През 2016 г. абсолютният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява с 1/3 спрямо 2000 година или до 12,6 на хиляда души от населението, което е най-ниската стойност за периода. Все пак трябва да се има предвид, че регистрираните престъпления са само грубо приближение на извършените престъпления. В страни с ниско доверие в правоохранителните органи само част от престъпленията се докладват от потърпевшите. Сред недекларираните обикновено попадат различни видове кражби, отвличания срещу откуп, изнасилвания и др. Т.е. увеличението или спада на регистрираните престъпления може да отразява много повече увеличено или намалено доверие в полицията, отколкото промяна в престъпността.
Делът на разкритите престъпления се повишава за трета поредна година и достига 48,2%. Най-висока разкриваемост е регистрирана през 2004 г., когато разкритите престъпления прехвърлят 60%.
Зоните с най-висока престъпност са северозападният край на България и областите по Черноморието. През 2016 г. правопропорционална връзка между степента на икономическо развитие и по-големия брой на престъпленията е по-слаба, но отново се забелязва. И през 2016 г. най-висок е относителният брой на престъпленията в Бургас и столицата (над 16 на хиляда души), а най-нисък – в област Смолян (под 6 на хиляда души). Само в пет области регистрираните престъпления спрямо броя на населението са нараснали в сравнение с 2015 г. (Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград и Ямбол), а в три от областите престъпленията са нараснали спрямо 2000 г. – Ловеч, Сливен и Хасково.
Разкриваемостта на престъпленията показва сходна картина. Най-сигурната област е Смолян, където делът на разкритите престъпления достига близо 74%, а най-малко сигурните области отново са столицата и Бургас, където се разкриват около 1/3 от престъпленията. Спрямо 2015 г. във всички области делът на разкритите престъпления е по-висок, като най-голямо е увеличението в областите Видин и Добрич (почти с 20 п.п.), а най-малко – в столицата (с 2 п.п.) Спрямо 2000 г. в шест от областите има намаление на разкриваемостта, като най-голяма е тя в област Габрово (под – 20 п.п.). Областта с най-високо подобрение пък е Благоевград (над 20 п.п.).
Не може да се каже, че данните са надеждни, възможно е нещо да се подобрява. Това обаче не си личи по другите взаимосвързани данни – продължава в МВР да има много хора, продължава над 90% от средствата от бюджета на МВР да се харчат за заплати. Само 1% тази година от бюджета на МВР е за капиталови разходи – за всичко онова, което прави събирането на данните и разкриването на престъпленията по-сигурно, по-бързо и по-качествено – имам предвид като инструменти за работа на полицията, дори и като разходи за гориво и униформи. Полицаите се оплакват, че нямат пари за консумативи, за униформи, а в същото време техният огромен брой пречи да се увеличат тези средства, и изглежда, че всяка година МВР си прави бюджета по това, че умножава хората по разходите и по заплатите, и после каквото остане, е за някаква модернизация, при положение че дори ние знаем какво е положението в РПУ-тата и какви са условията, каза Славова.

Източник: bultimes.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...