Adsense-top

"Борисов 3" получи тежки въпроси и спестени отговори от "Борисов 1 и 2"


Правителството на ГЕРБ – кабинетът Борисов II, си отиде натежал от спестени отговори на твърде много въпроси. Четири месеца след интервюто на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев за проекта ktbfiles /КТБ- какво се случи/ и в „Капитал“, в което банкерът посочва имена и факти от финансово-икономическото управление на страната (сделката за Виваком, за приватизацията на „Булгартабак“ и ролята на Пеевски, за пуча над КТБ, обобщавайки че няма едър бизнес в България без отчитане, и че „два клана управляват в България – на Борисов и Пеевски“), институциите на държавата мълчат. Надявайки се, че като си тръгнат от кабинетите, ние ще загубим енергия да питаме и всичко ще потъне под пепелта на забравата.
 Няколко дни след интервюто на Цветан Василев пред телевизия BIT, ствърдения, че е принуждаван да прехвърля дялове от дружества на КТБ към фирми на приближен до премиера, който се е заявявал като негов „касиер“, прокуратурата заяви, че пак отказва да образува проверка. А – по думите на говорителя на държавното обвинение –  твърденията на Цветан Василев щели да бъдат включени в делото „КТБ“, което има  предполагаем срок за приключване към април 2017.
И две години след като сдружение „Ние гражданите“ изпраща сигнали с десетки документи по случая КТБ до главния прокурор, не е даден ход с ефективна проверка и предприети действия по  нито един сигнал, по данни на сдружението.
Та, след всичкото това покриване, Борисов вероятно е предполагал, че като си тръгнат министрите от кабинетите, ние ще загубим енергия да питаме и ще забравим. А прокуратурата се надява на елементарната манипулация, че като обяви журналистите, които питат, за „защитници на един обвиняем“, ще се стреснем и ще забравим.
Не само че няма да забравим – нито твърденията в интервюто за приватизационните сделки, благословени от кабинета Борисов, нито изреченото в „Яневагейт“ за ролята и търговията с влияние на висшия управленски кръг на съдебната власт, нито превръщането на прокуратурата и главния прокурор в основен политически фактор и център-нападател на икономическия терен в нарушение на конституцията…
Напротив – чакахме отговорите от служебните министри в съответствие с ангажимента на президента Радев „не думи, а дела“ за отговорно и прозрачно управление чрез върховенство на закона. Сега чакаме отговорите от новия стар премиер.
За улеснение на министрите и главния прокурор задавам въпросите с максимална конкретност. Част от въпросите са резултат на мое журналистическо проучване по осребряване на активите на КТБ, а не само произтичащи от интервютата на Василев. И не приемам отговор „Не коментираме твърдения на обвиняем“ – аз не съм обвиняема. И чакам отговори от изброените по-долу институции според компетентността на всяка:
– Прокуратура на Република България /ПРБ/
– МВР
– ДАНС
– Министерство на финансите
– Фонд за гарантиране на влоговете в банките
– Министерство на икономиката
– Министерство на правосъдието
– Министерство на отбраната
– Комисия за защита на конкуренцията
– Комисия за финансов надзор
– Агенция за приватизация
– БНБ
По продажбата на Виваком:
– Кои са новите собственици на Виваком /БТК/, с какви дялове и как е закупена компанията?
– Ще проверите ли с какъв процент под пазарната цена на телекомуникационния пазар е продадена БТК, каква е загубата за държавата и чия е отговорността.
– Проверихте ли или ще проверите ли информацията, че Спас Русев е кредитиран от собствениците на Винпром – Пещера, и Младен Михалев – Маджо;
– Как е осъществена сделката при положение, че част от компанията е била запорирана по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ и от НАП;
– Вярно ли е /или ще провери ли прокуратурата има ли истина в информацията на руски сайтове/, че руските служби разследват мащабна корупция в сделката за Виваком, в която замесват и българският министър-председател Бойко Борисов
– При положение, че държавата има претенции както по линия на КОНПИ срещу Цветан Василев, така и по линия на несъстоятелността на банката, кой ще има приоритет?
– Не считате ли, че удовлетворяване на КОНПИ, без влязло в сила съдебно решение, ще ощети масата на несъстоятелността.
По приватизацията на „Булгартабак“:
– Ще провери ли прокуратурата сделката по приватизацията на Булгартабак: по какъв ред е извършена и на каква цена;
– Кои са сега реалните собственици на дружеството и с какви дялове;
– Има ли дял Ирена Кръстева чрез верига от фирми;
– Ще бъде ли разпитано лицето Александър Ангелов, за който се твърди, че е авторът – или запознатият – на схемите по вписването в Лихтенщайн на фирмите от веригата по приватизацията на Булгартабак /или че е авторът на публикувания в медиите лист с разпределение на части/бонуси за други лица, включително политици и министър-председателя/.
– Каква е причината досега прокуратурата да не се сезира /или ако се е сезирала какви са заключенията/ от публикациите в медиите, конкретно в „Капитал“ и „Биволъ“, в които бяха изнесени документирани твърдения за движението на активите на стратегическата за икономиката компания „Булгартабак“.
– Известни ли са на прокуратурата, ДАНС и МВР твърденията, че дружеството е извършвало или е замесено в контрабанда на тютюнева продукция в Близкия Изток /или другаде/, извършени ли са проверки или ще бъдат ли извършени;
– Имат ли прокуратурата и ДАНС информация от турските служби за сигурност или от други за участие на „Булгартабак“ в контрабанда през кюрдски и идилски територии и защо не се сезират двете институции от изнесените нееднократно в медиите твърдения, които пряко засягат националната сигурност;
– Има ли депутатът Делян Пеевски забрана да влиза в Турция, известни ли са на прокуратурата причините и не трябва ли обществото да ги научи, доколкото той е народен представител;
– Проверявала ли е или ще провери ли прокуратурата дали Пеевски има офшорни фирми в Дубай и другаде, каква е дейността им, за какво служат.
– Имало ли е прокурорски проверки на Делян Пеевски в Австрия и Лихтенщайн, както твърди депутатът в позицията си в отговор на интервюто на Василев, как са приключили те;
– Проверявала ли е или ще провери ли прокуратурата бившия изпълнителен директор на „Булгартабак“ Венцислав Чолаков, който е споменат в интервюто на Василев в конкретна връзка с твърденията за контрабанда.
По фалита на КТБ и съдбата на активите:
– ПРБ как ще коментира думите на Цветан Василев, че ако е бил задържан в ареста, е трябвало /е щял да бъде принуден?/ да прехвърли дяловете си от „Бромак“ – фирмата собственик на КТБ, и тогава банката е нямало да фалира;
– Интересуват ли се Фондът за гарантиране на влоговете, Министерството на финансите и прокуратурата как се възстановява масата на несъстоятелността на КТБ , дали договорите които се сключват, гарантират това или я доизточват, и по-конкретно:
– ПРБ, Министерството на финансите и другите компетентни институции следят ли как се променя собствеността на най-значимите дружества, финансирани от КТБ – заводите „Рубин“, „Дунарит“, Виваком – постфактум? Още повече – след като през 2013 г. прокуратурата вече изигра главната роля в придобиване на завода „Рубин“ от фирма, свързана с Цветан Василев, чрез задържане под стража на тогавашните акционери, който бяха пуснати и делото им прекратено едва след като прехвърлиха своите дялове. Какво прави прокуратурата да докаже, че е изоставила този „метод“ на преразпределяне на бизнеси в България?
– Коя институция в държавата ще провери сигналите за източване на масата на несъстоятелността на КТБ чрез действията на главния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, при част от които директно се е възползвал Делян Пеевски:
– Сградата на банката на площад „Гарибалди“;
– Терен на първа линия между Обзор и Равда от 160 декара;
– Бившата сграда на София-прес, сега служеща като обезпечение на „Водстрой 98“ /и други фирми, свързани с Пеевски/ към ПИБ?
– Ще проверят ли компетентните институции, и на първо място прокуратуата, информацията, че през периода на квестурата и след това са изгубени следните активи с обезпечения към банката, и кой ще понесе отговорността:
– Над две трети от „Рубин“, стопанисван според Цветан Василев от Александър Сталийски, сочен от него като един от основните приближени на премиера Борисов по време на първия му кабинет;
– Над 90 процента от „Петрол“АД, чиито акции са заложени в полза на банката;
– Изцяло веригата „Техномаркет“, придобита от Пеевски;
– 6% от „Булгартабак“, на чието общо събрание през юни 2014 г. квесторите не отнеха представителната власт на борда на директорите, контролиран  от Делян Пеевски, а гласуваха с „въздържал се“. Кой ще понесе отговорността за загубата, възлизаща на десетки милиони /като се пресметне разликата между цените на борсата към 31 май 2014 г. и сега, умножено по броя на акциите/;
– Проверяват ли прокуратурата и Фондът за гарантиране на влоговете в банките  данните за продажба на други активи на занижени цени с участието на синдиците, както и информацията, че този процес се контролира от приближения на бившата председателка на СГС Владимира Янева адвокат Момчил Мондешки и от споменатия многократно от Цветан Василев Александър Ангелов, а именно:
– Новата печатница в София на Пеевски с определена от частен съдебен изпълнител цена от… 4 млн. лв.!;
– Развлекателен център „СТРАНД“ в Бургас;
– Хлебозавода в Стара Загора /и други активи и имоти/;
– Вярно ли е, че военният завод „Авионамс“, който приветствахме, че е върнат на държавата, е подписал договор с НАТО за ремонт на 36 хеликоптера и очаквана печалба от него 30 милиона долара? Ако е така, защо държавата не осигури финансиране на договора с цел плащане на задълженията към банката;
– Как ще коментират институциите думите на Василев, че държавата е „шизофренична“ по отношение на претенциите към него и семейството му в казусите на Виваком, Авионамс, Дунарит – тоест едновременно допуска продажба на по-ниски цени, а предявява претенции в пъти повече по линия на закона;
– Оманският фонд и Държавата Оман съдят ли България в Международния арбитражен съд във Вашингтон, кои са адвокатските кантори – български и чуждестранни, които държавата е наела, и колко струва на бюджета това на този етап;
За други дружества, свързани с Пеевски:
– Ще провери ли прокуратурата собствеността на фирмите „Водстрой“ и „Хидрострой“, обществените поръчки, които са спечелили, както и рамковите договори между „Национална компания Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ и „Водстрой“;
– Отговаря ли на истината, че обмяната на горивата на Държавния резерв се извършва само или предимно с участието на „Лукойл“.
– Отговаря ли на истината, че ремонтът на нефтените бази на Държавния резерв се извършва изключително от „Водстрой“.
П.П. Има още много въпроси, но ТУК привършваме с два, изключително важни, и те са към Прокуратурата на Република България:
ПРБ оставя натрапчивото впечатление, че не желае да чуе Цветан Василев.
Въпросът е: Има ли законови пречки и какви са те прокуратурата да разпита Василев чрез разпит по делегация с молба за правна помощ до Министерството на правосъдието на РСърбия /това няма общо с процедурата по екстрадицията/ по всичките му твърдения в интервютата?
След като в интервютата се съдържат данни за престъпления на други лица, как прокуратурата ще аргументира отказа си да ги провери и разследва?
Oще повече, че все по-високо се чува, че чужди прокуратури се занимават с паричните потоци от прехвърляните и откупувани дялове по оста „Сталийски“? Как един ден – ако се наложи – българската прокуратура и българските специални служби ще обяснят бездействието си? Нима наистина главният прокурор и финансовият министър Горанов вярват, че всичко тече и всичко ще се забрави, включително и обезщетенията, които държавата ще плаща в бъдеще?

(Ноември 2016 – март 2017)

Източник: https://pvladimirova.wordpress.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кажете си мнението...