Adsense-top

Кметът на Сопот: Няма нищо по-велико от Вазов! Няма по-голяма гордост от „Аз съм българче“

Резултат с изображение за изображение кмет сопот деян дойнов

Помните ли новият кмет на Сопот, младият Деян Дойнов, който преди година и половина завари една фалирала община, която, за да разплати дълговете си извади за продан дори кметския стол за 1 лев. Финансовите задължения бяха огромни, сметките на общината бяха блокирани, цяла България се тревожеше от факта, че дори и паметникът на Вазов ще се продава. А столът на предишния кмет наистина беше продаден на търг… за 74 лева! Като част от българската орисия на прехода.
За година и половина енергимният Деян Дойнов и екипът му успяха с помощта на изпълнителната власт да погасят всички борчове и да насочат усилията си към развитието на града като атрактивен турстически обект. 
От днес Сопот живее с духа на Вазов. В рамките на Вазовите тържества в неделя ще бъдат връчени Голямата Вазова награда и за първи път тази година и „Детска Вазова награда“.
– Започва седмицата на Вазовите тържества в Сопот. В неделя, на 9 юли, ще връчите и голямата Вазова награда. Подготвили сте богата програма, очаквате вицепрезидент, министри. Какво носи на вас и на съгражданите ви Вазовия дух, г-н Дойнов?
– Това е най-великият празник на града! Вазов е баща и Патриарх на българската литература за цяла България, той е прославил града ни и държавата ни в цял свят. Няма нищо по-велико от Вазов в навечерието на Вазовите празници! Вазов печели публиката и съгражданите си с своето велико дело, с това, което е направил в България и извън нея. Стремя се като ръководител на този град да бъда в неговите стъпки, да го почитаме и уважаваме. Опитвам се да се потопя в миналото, в това, през което е минал той.
В нашия край са родени трите колоса на България – Вазов, Ботев и Левски. Оттук тръгва българщината!
– Тази година в рамките на тържествата ще има и научна конференция за Вазовия род. Усещам, че целият град като че ли се чувства част от Вазовия род, диша с Вазовите герои.
– Вазовият род е изключително значим за българската история – Минчо Вазов и Съба Вазова – тази силна майка, която е отгледала това голямо семейство, в което всеки негов член е станал истински човек, истински българин, в този род има двата легендарни генерали – и ние се гордеем с тези факти. Дори, когато ви разказвам това, изпитвам гордост и винаги ще се стремя да поддържам историята в автентичен вид, така че да бъде достъпна за подрастващите поколения. Младите идващи след нас, трябва да знаят кой е Вазов, кой е неговият род и какво е направил за България. За мен историята е приоритет, тя е тясно свързана с нашия регион, тя е вплетена в бита ни, в ежеднвението, в туризма, който развиваме. Ние правим празниците си красиви – с народни носии и гайди, така че всеки да се потопи в онази атмосфера, в която са живели нашите деди преди години – ходели са с цървули , носели са шаячни дрехи и пъстри носии, живяли са задружно, били са отворени за образованието на децата си, с поглед към света.
– Изненадах се, че сте възобновили неделното училище на Рада Госпожина. Ваша идея ли е?
– Да, това е моя идея. С архиерейски наместник отец Марко и майка Аксения, която е управител на манастир „Св. Спас” подехме инициативата, която се оказа добро начинание. Тя набира все повече хора от занятие на занятие – идват не само граждани на Сопот, а и туристи, които посещават в метоха, наблюдават с любопитство уроците и остават за самата беседа. Това е вероучение – хората да се научат на най-обикновените неща:.какво означават трите пръста, когато се кръстиш; защо по традиция се боядисват яйцата червени; какво е добро, кое е зло. Това се учи на неделното училище. Важно е всеки от нас да вярва в нещо, което да му носи духовен стимул и да почувства облекчение за душата, да усети пречистеност. Това може да се разбере само на неделното училище, когато се изслуша лекцията на майка Аксения и на Божиите служители, които идват на неделните лекции. Когато излезеш и си кажеш молитвата „Отче Наш” в края или в началото на самото занятие, тогава се чувстваш пречистен. Защото всички грешим понякога, а след тази лекция излизаш като нов човек. Това трябва да се усети.
– Неделното училище е и за възрастни, и за деца?
– Да. Няма ограничения. Но е хубаво децата да са поне толкова големи, че да разбират. Аз водя голямата си дъщеря, която е на 6 години, и на нея ѝ е интересно. Наскоро имахме празник на църквата „Св. Св. Петър и Павел” и всички деца участваха в духовна пиеса, която събра любопитството и на гражданите на Сопот, и на турстите. Едно е важно – уважение в институцията, да има вяра в Бог, защото ние всички сме в Божите ръце. Когато човек прави добро, то му се връща, когато прави зло – пак му се връща!
– На хълма над града сте изградил монумент „Аз съм българче“, който се вижда от цел Сопот . Как ви дойде тази идея?
– Освен на едно място в света, където пише „Холивуд“, другаде такова нещо не съм виждал. Това беше моя идея – дълго време мислех как буквите да стоят здраво и да не създават предпоставки за опасност. Какво по-велико, когато слезе един турист на центъра от автобус или кола, погледне към паметника на Вазов и види зад него изписано в планината: „Аз съм българче”! Какво повече от това! „Аз съм българче”, звучи гордо! Аз се гордея, че съм българин, че живея в града на Патриарха на българската литература. Ако един надпис на скали в Холивуд значи нещо, то за мен „Аз съм българче” има огромна морално-историческа стойност. Няма нищо по-гордо от това да се чувстваш истински българин!
– Колко големи са буквите? Виждат се наистина от площада.
– Буквите са 3 метра високи, дължината на надписа е 40 метра. Издигнати са върху бетонен постамент, забит в земята, имат и допълнителни подпори, които са за здравина. Вече са осветени.
Каменният надпис „Аз съм българче” е част от моята идея за изграждане на Мемориален комплекс в чест на Вазов. Около надписа ще има разгънати букви със стих на Вазов. До самия надпис има два подхода – единият е със стълби от църквата нагоре, а другият – от ресторанта, откъм гората с път. Ще го направя атрактивно и за двата вида туристи – и тези, които идват откъм ресторанта, и тези, които ще се качват по стълбите откъм града. Откъм църквата ще има разгъната книга със стихове на Вазов, така че децата и възрастните ще могат да ги прочетат на място. Целият комплект ще бъде обогатен със зеленина, ще има водно езеро с мост, с автентичен вид и цветно нощно осветление. За първи път ще има осветление на самия плац зад буквите. Сега възстановяваме и параклиса „Покров Богородичен”. Така ще направим един затворен комплекс, в който да съчетаем преклонението на съвремието към истрията. Тъй като средствата ни са крайно недостатъчни, на 9 юли ще открием само надписа „Аз съм българче“. Надявам се след това държавата да влезе в своята роля като ни подкрепи в това начинание – независимо дали финансирането ще дойде от Министерство на културата или от Министерство на образованието.
– Идеята ви наистина е страхотна и създава чувство на гордост точно във времето, когато сме загубили ориентирите си.
– За да вървим напред, трябва да почитаме миналото си. Около този надпис „Аз съм българчи“ искам да изградим и амфитеатър на открито, в близост до него проектирам да издигнем огромен 10-метров кръст, който да се вижда от цялата Стремска долина. В плановете ми е да направим и пленер на всички големи майстори на скулптурата в България, които да изсекат от камък по един известен герой от романа „Под игото” или на човек от Сопот, утвърдил се във времето. Например, Иван Вазов, братята генерали Вазови, бащата Минчо Вазов, Съба Вазова – майката на този голям род, Кирил Нектариев, родственик на братята Евлоги и Христо Георгиева, който от своя страна е един от най-големите дарители в Сопот – благодарение на него са построени Сопотската църква, манастирът в Калофер, множество църкви в Пловдив и околността. Такива хора са дали живота си и са работили само за благото на града. Ще издигнем статуии на Гьока Хаджипопов, първият кмет на Сопот – неговия принос е значим за общината, на значими личности от романа „Под игото” като Колчо Слепеца, на други фактори от историята на Сопот. Ще направим Алея на героите на Сопот.
– Надявате се държавата да ви подкрепи в тези страхотни инициативи. А дотук с какво ви помогна?
– Аз съм млад кмет, едва на година и половина служба. Поех общината в изключително трудно финансово положение със задължения, надхвърлящи два пъти размера на бюджета на общината. Почти година се занимавах с мениджмънт на общината, за да можем да върнем дълговете, да стъпим на здрава основа и да градим новото начало на града. Правителствата, с които съм работил, са ми помогнали за изваждането на общината от финансовия колапс. Тук е моментът да благодаря на г-н Борисов, на министър Горанов, на министър Ивелина Василева от предишното правителство. Новите санирани блокове, на чиито калкани изрисувахме целия Вазов род, пак са благодарение на държавата, нарекохме ги: „Галерия на открито. Сопот, град на герои”. Но всичко, което в момента изграждаме, го правим със собствени средства, нямаме никаква помощ от държавата. Но аз не се отчайвам, млад съм и тепърва ми предстоят срещи с новите министри. Искам да използвам възможността да благодаря на министъра на образованието Вълчев за помощта за развитието на детските градини и отпускането на финансов ресурс, с които ще обновим сградния фонд в кухненския бокс на детските градини. Поканих министър Вълчев на празника в неделя и го очаквам. Очаквам и президентът да дойде за откриването на Мемориалния комплекс и за празника, очаквам и министъра на културата, с когото да обсъдим бъдещето къщата-музей на Вазов, която е национален паметник на културата. Важно е тя да бъде съхранена в най-красивия автентичен вид, за да създаваме предпоставки за по-атрактивен туризъм в нея. Имаме идеи – както аз, така и директорът на къщата-музей. Показали сме, че независимо дали има финансова помощ отдържавата или няма, ние се справяме, без значение какво ми коства това. Аз съм ангажиран денонощно с развитието на града, да не кажа, че нямам личен живот, загърбил съм и семейството си с идеята Сопот да бъде по-приветлив и приятен град за живот. Давам всичко от себе си. Надявам се, хората да оценят това и държавниците в тази държава да помагат повече, защото всички ние го правим за хората, за града, за държавата и се надяваме да бъде оценено.
– И вече не си продавате кметския стол?
– Абсолютно! В Сопот вече не се говори за продажба на кметски столове, за запорирани имущества, за запорирани сметки, публична продан и т.н. Вече се говори за оня Сопот – градът на Вазов, градът на Вазовските заводи. Това значи, че Сопот върви в правилната посока и се надявам да продължава така.
– Слушам ви, г-н Дойнов, излъчвате позитивизъм, изпълнен сте с енергия да направите нещо добро да града си, животът ви прелива от идеи и добри намерения. Как наблюдавате агресията в София? Това политическо противопоставяне стига ли до вас?
– За мен това не е нормално. Най-голямата грешка на политиците е, че всеки дърпа чергата към себе си. Аз съм кмет на целия град и уважавам всеки един гражданин, независимо от неговата етническа принадлежност или патрийна привързаност. За мен всички са равни и не бива да се делим на политически партии, не бива да разединяваме народа, напротив – трябва да го обединяваме. Ще трябва доста труд да се положи в тази насока. За съжаление, манталитетът е ни е такъв, така е модифицирано всичко, че ще трябва да мине доста време, дакота тези неща се изгладят. Тази агресия в национален мащаб, я определям по един начин – липсват първите седем години. Човек се учи и изгражда първо в семейната среда и всичко трябва да започне от там. В образованието също трябва да има реформи. Новият министър е сериозен и смятам, че ще направи необходимото за развитието на образователната система, но и ние трябва да помагаме – и родители, и учители, за да се промени манталитетът в правилната насока. Не е нормално в тези мирни времена да сме свидетели на такава агресия. Трябва да направим всичко възможно – заради предците ни, заради историята ни, трябва да се смирени и да се уважаваме и обичаме. Проблеми винаги ще има, но нека се стремим да бъдат по-малко и да ги решаваме заедно.

Източник: Валерия Велева, Епицентър.бг