Adsense-top

Аз съм Партиен член!

Резултат с изображение за изображение атанас калев

Аз съм партиен член и не го крия, но да си партиен член си е цяла привилегия и никакви задължения е от време на време трябва да се ходи на партийни събрания и на някой друг конгрес, ако ме направят делегат другите партийни членове, но за конгреса ни организират автобус, сандвичи, кафенце, пък ако е два дни конгреса и спане и вечеря и дискотека ни плаща партията.
Абе това да си партиен член в България в последно време не е лесна работа, но пък дядо ми и баба ми са били партийни членове, другите ни роднини и те са партийни членове, аз как да не съм.
Това да си в партия си е цяла далавера, нямаш работа отиваш оплакваш се на лидера и партията ти намира я в музейче, я в някоя канцеларийка да си джиткам цял ден фейсбука и да си мисля как ще израстна в партията, когато хваля лидера ни и го браня денонощно във Фейсбук.
Но аз затова съм станал партиен член, дядо ми викаше, лидера трябва да се уважава той винаги е прав, партията е едно семейство и всички трябва да слушат главата в къщата, без значение дали е празна или кънти на кухо когато се почесва лидера с нея.
Аз съм партиен член и само аз знам, колко лоши хора има, как обиждат партията ни когато сме в предизборна надпревара, не сме били честни, лъжци сме били, предатели..как говорят за лидера на партията че бил корумпиран педер@с с власт, ама той не е педерас, защото аз щях да знам ако е ние тайни в семейството си нямаме.
Особено си признаваме всичко след втората бутилка водка, когато сме на партиен банкет, там балъците симпатизанти ни плащат сметката, защото държавата ни плаща субсидия и ако искате да знаете, ако не е тя ние няма да можем като партийни членове да хапнем и пийнем и кажем наздравица за вас и близките ви. Колкото и да не ви се вярва, ако искате да работите на бюро, не че много ще работите де, ама ако искате трябва да станете партиен член, защото държавните службички са за нас членовете, а който не е член да се спасява, няма работа, няма кинти, няма екскурзии.
Аз много често трябва като партиен член да организирам избори, и за да стане шефа пак депутат ставам за него и сервитьорка и разнасям едни тави с кюфтаци на партийните ни братя по махалите, е понякога ям и бой в махалата, но шефа е казал да си мълча това е нашият електорат. Да ме бият,било нормално – все пак от тези зависел нашият партиен резултат, абе весел е живота на партийният член особено в изборната нощ, едни чували с бюлетини разнасям, ама шефа е казал, ще носиш и аз нося, ако каже да се обеся ще го направя, защото знам ще е в полза на нашата партия,а после много други партийни членове ще поискат да ме копират, ама няма аз бях първи, защото е било за партията.
А как само агитирам други хора да стават партийни членове. И всичките стават, защото когато гледат мене как си осребрявам членството и си мислят, че и те ще могат като мен, ама не са познали, защото аз не крия че съм партиен член, а тях ги е страх да си го признаят.
Партиен член съм по душа, талант и призвание, понеже в която и партия да съм бил член все едно и също слушам:
– сега когато вземем властта и почваме далаверите..
Е как да не бъда партиен член, нали и кюфтенца хапвам по време на избори, че с моята държавна заплата, кюфтаци има само по коледа и велик ден, когато вземам допълнително парици от държавата и благодарствено писмо от партията. Но това за писмото не е много сигурно, защото като партия ние не обичаме да плащаме за някаква работа обещаваме на хората светло бъдеще, те какво искат изобщо не ме интересува.
Аз съм Партиен член и толкова.

Източник: Атанас Калев, Национален Протест срещу безобразията в България