Adsense-top

N – СКА СЪДЕБНА ОКОЛИЯ „БАРДАК“

темида

Слънцето жулеше площадчето пред конака на N-ска съдебна околия, като линия, шмъркната от синчето на съдийката Ленинка Зафакова.
Тя тежко се движеше по коридора към съдебната зала, където трябваше да опраска поредния нарко-дилър. Зафакова изду леко устни, върху които бе врътнала прясно червилце, и високомерно с кимване поздрави колежка, която една не се стовари върху нея, току пред съдебната зала.
Зафакова мислеше за предстоящото дело, по което чак се бе престарала да подчертае как морала няма нищо общо с разпространението на наркотици. Само до преди седмица не смееше да шукне, защото точно нейния син бе заловен с наркотици, че и арестуван, но само след няколко дни, докато пред огледалото отчиташе в собствените си очи колко все пак е завидно запазена, си рече – че какво пък толкоз е станало, хванали сина и с наркотици, арестували го, пуснали го, то пък на всеки може да се случи, особено на N-ска територия. На кого му пука, че съдия съди наркодилъри, пък синът и нарко-разпространител?! Да не би някой да е в състояние да я принуди да свали съдийската тога? Айде бе. Тук такива европейски чудеса не се случваха.
Докато Зафакова разсъждаваше върху оплетената си с наркотици съдба, пред нея премина пърхаща началничката и Ничка Шавкова.
-  И ела после при мене – рече Шавкова на Зафакова, докато се носеше на крилете на любовта. Само с тези криле Зафакова можеше да си обясни фриволното пърпорене на Ничка Шавкова. Ама не и беше сега до това да се задълбочава как на някои им излиза късмета, пък на нея – не, синът и бе забъркал такива каши, че не трябваше да изпуска благоволението на Шавкова. Каквото и да става.
След като упражни високо-моралието си по делото с нарко-дилъра, Зафакова вече се бе отпуснала в кабинета на Шавкова.
- Ленинка,  понеже заминавам на семинар с колегата Митю Петров, моля те дръж нещата тук под контрол… В смисъл, ако  нещо, така, се получи… да ме уведомиш… – заситни Шавкова, но си личеше, че вече е много далеч от бюрото си, вече беше на семинара, където щеше да сподели емоционалното си състояние с колегата Митю Петров.
-  Че какво да се случи, бе, Шавкова? То случва ли се нещо изобщо тука? – наблюдаваше я изкъсо Зафакова.
Ничка Шавкова подскочи нервно.
- Как какво да се случи, бе, Зафакова? Че аз не смея вече колата си да паркирам. Ти знаеш ли, че три нощи не съм спала след като оная змиорка – репортерка ме изтипоса в сайта си? Колко съм била богата, фирмите на Шавков, колко струвала колата ми… Ами ако това не е случайно? – взе си дълбоко дъх Ничка Шавкова и впери очи в Зафакова.
-  В смисъл? – примигна Зафакова.
- В смисъл, че оная журналистка змиорка може пък някой да я е задействал, знаеш ли… Виждаш какво става…Ами ако вече са ме погнали от ДАНС?
- А! Ти пък! – разсмя се Зафакова, обаче смехът и кънтеше на тенекия – Те пък и да те погнат от ДАНС, ще я свършат като кучето на нивата.Нали видя докъде я докараха със Слънцезар Гергиев?
Ничка Шавкова се наведе към Зафакова и тихо прошепна:
-  Ами ако подслушват кабинета?
-   Че ний кво си приказваме толкова? – нервозно се заовърта Зафакова.
Ничка Шавкова овладя видимо демонстрираната си параноя и слабост и твърдо се пренесе пак на ония криле на любовта, и запърха отново:
-  Както и да е, аз заминавам на семинар с колегата Митю Петров и толкова. Ти си отваряй очите на четири.
Съдия Костя Трайчев се бе върнал от отпуск. На бюрото му лежеше делото на оная – журналистката – змиорка. Ядове щеше да бере с това дело Костя Трайчев, предчувстваше ги тия ядове той, ама на – пусти „случаен подбор“, баш на него се падна делото. Съдеха я змиорката две бивши ченгета, а в делото бяха набъркани и куп бандити, един от които пък изобщо не беше в държавата, камо ли в N – ска околия. И бе обявен на международно издирване.
Репортерката – змиорка му пилеше нервите. На предното заседание вдигна скандал и поиска отвод на колегата му съдия Митю Петров, щото била писала срещу него над 50 негативни статии. То, че тъй си беше, че и колегата Митю Петров водеше и „мега“ делото, което имаше отношение и към делото с журналистката – змиорка, точно тъй си беше, ама кой беше Костя Трайчев, че да се меши на Митю Петров? Още повече Митю Петров отиваше на семинар с шефката Ничка Шавкова.
Костя Трайчев пусна компютъра и докато се изкушаваше да отвори сайта на журналистката – змиорка, установи, че ръцете му са изпотени – беше си припомнил как я попита дали иска само отвод на колегата Митю Петров. Щото Костя Трайчев бе умен и много отворен мъж, и винаги схващаше намеците. Винаги. А змиорката се беше претрепала да пише – Монтана, че Монтана… Малко хора разбираха какво има в Монтана, ама Костя Трайчев не бе вчерашен и знаеше, че тези, които знаят коя близка нему беше в Монтана, и те знаеха. А змиорката – репортерка и близката му я бе описала, че и наказателни производства и спретнаха, и я натириха в Монтанска съдебна околия…
 Костя Трайчев отвори сайта на змиорката.
А!
Ей го на бандита! Екстрадирали го в България. Костя Трайчев прокара бавно пръсти през косата си и съвсем се изпоти. Понечи да се обади на колегата Митю Петров, обаче се спря овреме. Що да се пъха в шамарите…
 Змиорката – репортерка говореше с един от първите в Територията:
-  И сега аз какво да направя, ми кажи, единият съдия любовник на магистратка, която съм я размазала от писане и я махнаха,  другият съдия – любовник на друга магистратка, която и нея я изтипосах колко е „бедна и праведна“…
-  Ами искай отвод на цялата N-ска съдебна околия.
- Да, бе, да, и те ще си го дадат. Нали писах до Инспектората на ВСС на Теририторията за това, че Митю Петров не си даде отвод! И знаеш ли, получих отговор! Майтап – отговор – дъра, бъра два чадъра, обясняват ми неща с които съм наясно, и че не било от тяхната компетенция. А Етичен кодекс нали имат, бе? Тоя Етичен кодекс в кенефа ли си го държат за тоалетна хартия?
-  Мога да те посъветвам как да отиграеш гротесковото положение, обаче знам, че няма да го направиш…
- Е, какво да направя, да се изтипосам отпред на подсъдимата скамейка и да им изрева, че им искам отвода заради любовни връзки с лица, за които съм писала, и от които те са зависими? Да наема частна детективска агенция да ги закове ли? Всичко това, което се случва в тая N-ска околия е толкова абсурдно, че даже вече не е трагично, а смешно. Освен на следващото заседание да поискам официално пред съдебния състав – третият съдия от него – да ми стане любовник, че те да ми поискат отвод като подсъдима…
През това време в едно луксозно студио за красота, съдийката Пиф Трова се бе разплула зад пердето, където и правеха масаж на лицето. Всеки месец отделяше по 4000 лева за всякакви процедури и все не можеше да постигне онзи ефект, който си представяше, като гледаше тв „Планета“.
Телефонът и звънна и тя изпуфтя, махайки с ръка на масажистката да спре, защото очакваше важно обаждане:
- Дааааа… – изчурулика фалцентно.
- Подаръкът – тази вечер – с куриер – чу отсреща рязък мъжки глас.
Пиф Трова се отпусна блажено. Процедурите за следващия месец бяха осигурени. 4 000 не са майтап и не се изкарват лесно.

Източник: Afera.bg