Adsense-top

Ще борят наркотиците и незаконното оръжие, като пенсионират кеша


Това е поредната крачка към връщането на робовладелския строй
Колкото пъти пусна телевизора напоследък, толкова пъти някоя умна глава ми обяснява, че плащането с пари в брой вече е отживелица, та Брюксел, в своята безгранична мъдрост, решил малко по малко да пенсионира парите.
Публично се предлагат 3 основни аргумента за това водоразделно историческо решение Първо, така ще се ликвидира сивият сектор.
А защо тогава не се премахне най-големият сив сектор на планетата – офшорките? Дребният бизнес и наемният труд няма да могат да скрият и една стотинка от държавата, докато едрият бизнес ще продължава да скрива и изнася милиони и милиарди, без да плати и лев данъци.
Един икономически министър веднъж подметна, че без сивия си сектор България е за никъде. Веднага му наскачаха и млъкна, но това е самата истина. Ние сме типична дуалистична икономика, в която широките народни маси се прехранват под радара.
Вторият аргумент е, че така ще се сложи край на търговията с наркотици. В този бизнес всичко ставало с кеш.
Защо тогава никой не забранява виртуалната валута биткойн? Точно тя е любима на трафикантите. Криптовалутите изобщо не тревожат ни Брюксел, ни Меркел, ни тукашните корифеи, а само омачканите банкноти в джоба на простолюдието.
Трето, на терористите винаги се плащало кеш. Няма кеш – няма и тероризъм.
Но ако джихадистите се мотивират от парите, защо се самоубиват? Напротив, много по-вероятно е забраната на наличните пари да увеличи тероризма десетократно.
Истинската причина да се иска отмяна на парите в брой е друга – всяка бюрокрация инстинктивно се стреми да ограничава свободите, а парите в джоба дават свобода. Ако никой не озапти бюрократичните инстинкти, утре ще трябва да си вадите разрешително, за да се почешете зад врата.
А конкретният проблем пред днешната бюрокрация е, че лихвите по влоговете вече паднаха до нулата, а в доста държави взеха да стават отрицателни. И ето че хората взели да купуват стоманени каси. Защо да си държиш парите в банка, ако ти удържат по 5 на сто годишно? Много ясно, че ще си ги държиш вкъщи. Но ако народът си изтегли спестяванията от банките, те ще се сринат, а след тях и държавите.
Решението на бюрократа е просто – премахваш банкнотите като такива.
Отначало кешовите плащания се ограничават до 4000 лева, после до 1000, 500, 50 и накрая 0. Ако държите банкноти в дюшека, ще може да си палите цигарите с тях. Пардон, по-добре не си пушете цигарите, защото в подобни периоди те се превръщат в пари. Много пъти се е случвало, ще се случи пак.
Златото? То вече много пъти е забранявано и конфискувано, а после пак е разрешавано. Когато се забранят всякакви сделки без банкови преводи и върху стоките се сложат чипове, златото ще се превърне в обикновен метал.
Но да речем, че вече живеете в общество, в което няма никакви плащания в брой и лихвата е отрицателна. Спестяванията ви се топят примерно с 5 процента годишно. Как бихте постъпили тогава? Оптимистичната теория е, че ще се опитате да ги изхарчите по най-бързия разумен начин. Ако сте беден и имате 100 лева влог, веднага се запасявате с ориз и олио и така правите оборот. Богатият пък прави инвестиция в реалния бизнес. Например строи завод за смартфони, фабрика за лимонада или още един хотел на дюните. С две думи, парите се превръщат в реален капитал, икономиката отново расте, а рентиерският капитал почва да се топи.
Това странно състояние е описано преди повече от 100 години от германския анархист и финансов теоретик Силвио Гезел в неговия проект, наречен свободни пари. На младини той върти успешен бизнес в Буенос Айрес, но през 1890 г. Аржентина е ударена от криза и депресия, а младият Силвио се замисля върху природата на парите и лихвите. Замисляйки се за корените на злото, още през 1891 г. той публикува първия си труд “Реформиране на печатането на пари като мост към социалната държава”, а след това и “Национализацията на парите”.
Дълги години на Гезел се гледа като на много странна птица, финансов утопист и смахнат левичар. Някои известни икономисти са заинтригувани и казват добри думи, но никоя власт не се опитва да приложи идеите му. Но ето че сега утопиите на Гезел взеха да се случват от само себе си. И причините са обективни – финансовата система вече не може да продължи да расте безконтролно и да поглъща реалния сектор. В света са натрупани близо квадрилион долара в деривати, които постоянно раждат нови и нови виртуални пари, а те още виртуални пари и така нататък. И проектът на Гезел взе да се прилага сам, но по много перверзен начин за съжаление.
Преди век и нещо Гезел пише, че нарастването на реалния капитал се възпрепятства от паричната лихва.
Напомням само, че капитал не означава пари, а някакъв фактор за производството, работеща инвестиция и така нататък – дефинициите са десетки. Ако реалният капитал, който създава реален продукт, носи печалба колкото лихвата, всеки би предпочел да не инвестира и да не произвежда. Лихвата е спирачка за реалния икономически растеж. Ако тази спирачка се премахне или вместо нея натисне педала за газта, т. е. ако въведем отрицателна лихва, реалните инвестиции ще скачат напред като пришпорено ферари. Затова за пестенето на пари трябва да се плаща издръжка, т.е. да се правят разходи, както е например за съхраняването на кашкавал или сирене.
Тъй като тогава плащанията се извършват предимно в брой, Гезел предлага парите да се заверяват всеки месец с гербови марки, които да се купуват от пощите. Ако върху банкнотата няма всички месечни марки след момента на издаването й, тя или е невалидна, или се обезценява със стойността на липсващите марки. Цената на тази издръжка на парите според изчисленията на самия Гезел би трябвало да се равнява на 5,4 процента от тяхната стойност годишно, а за по-нататък практиката сама ще покаже.
Разбира се, за банковите депозити ще важи същото – или ги харчиш, или намаляват с 5,4 на сто годишно. Парите сами по себе си не трябва да правят пари и така спекулата ще изчезне сама по себе си.
Гезел е социалист, но неговият социализъм е коренно противоположен на Марксовия. Той иска да запази естествената капиталистическа конкуренция между хората и частния бизнес, но да даде на всички равен старт в живота. Най-нормалният според него начин е богатствата да се стопяват и изчезват и да няма рентиери, за да могат хората да забогатяват само благодарение на своята предприемчивост. За целта земята трябва да принадлежи на държавата. Ако държавата облага допълнително едрата поземлена собственост, рентиерите ще я прехвърлят върху своите наематели и резултатът ще е още по-лош.
Идеите на Гезел се оформят преди Първата световна война, когато делът на рентиерския капитал в икономиката е бил подобен на днешния. По-късно войните и преразпределителните политики на държавите силно намаляват големите богатства и икономическото неравенство и това е именно периодът на най-бърз икономически растеж в историята на човечеството. След това дясната революция и предателството на левите партии постепенно увеличиха неравенството, рентиерският капитал отново се разду и започна съвсем да изяжда плодовете на истинския труд, а инвестициите във финансови инструменти изместиха производствените инвестиции. Изоставането на потреблението от раздутия финансов сектор доведе до нулеви и дори отрицателни лихви без никаква революция – просто огромните спестявания на свърхбогатите не могат да влязат в оборот.
За съжаление, много революционни идеи от началото на миналия век днес се реализират с обратен знак. Например идеята на Маркс, Ленин и Троцки за глобална диктатура на пролетариата се осъществи като глобална диктатура на финансовия капитал. Социалистическият интернационал е пълен провал, но капиталистическият интернационал е господар на положението. Прогресивното данъчно облагане не важи за едрия бизнес, защото той си реализира печалбите в офшорки. В много държави големите наследства бяха обложени с огромни данъци, но те започнаха да се предават необлагаемо чрез фондациите и за да оправдаят съществуването си, издържат неолибералните грантоеди.
Неравенството се задълбочава, земята се уедрява, а най-бързо растящата обществена класа е “прекариатът”. Връщат се много от признаците на феодализма и робовладелското общество. Робите нямат свои пари, те получават това, което им даде господарят. Именно натам води забраната на плащането в брой.

Източник: Валери Найденов, 24 Часа, заглавието е на радакцията на Гъдел Нюз