Adsense-top

Разходите от безработицата са огромни в сравнение с тези за гарантирана заетост


Павлина Чернева е един от най-влиятелните представители на Модерната монетарна теория (ММТ), която посети Испания, за да представи принципите на ММТ. Чернева е работила с политици от цял свят при изработването на икономическата политика. Тя е професор по икономика в Bard College в Ню Йорк, Декан на департамента по икономика и финанси; работи също и към Levy Economics Institute и Binzagr Institute of Sustainable Prosperity.
Въпрос: Вие сте в Испания, за да говорите в Парламента и на други обществени мероприятия относно Програмата за гарантирана, преходна заетост. Може ли да обясните какво представлява тя?
Павлина Чернева: За отстраняването на безработицата съществуват различни индиректни политики: обучение и трениране, данъчно облагане или поощрения. Всъщност, най-добрият начин за създаването на работни места е директното им създаване. Програмата за преходна заетост гарантира на безработните някои възможности за работа – може би в обществения сектор – при базисна работна заплата. Тя е застраховка за работа. Придобивка, гарантираща основно човешко право. Другият момент е, че тя варира според развитието на икономиката. Когато икономиката забавя ход, оказалите се безработни могат да идат в тази програма, ако желаят, и по този начин програмата автоматично се разширява и добавя стимул, който е нужен за икономиката. Когато икономиката се възстановява, хората напускат програмата и преминават към по-добре платени работни места в частния сектор. По този начин програмата работи контрациклично и всъщност се явява по-съвършен макроикономически стабилизатор.
Трябва да се отбележат две неща. Едното е, че програмата за заетост допълва социалната осигурителна мрежа. Ние предоставяме купони за храна, когато има гладни и пенсии, когато доходите в пенсионна възраст са недостатъчни, но не предоставяме работни места, когато има несигурност, свързана с безработицата.
Но също – и това е малко по-абстрактно – националната валута е закотвена. Когато правителството харчи, то не знае много добре какво точно получава срещу парите си. Но когато е предоставен доход чрез трудовата заетост, то винаги знае. Ако правителството плаща за труда 10 или 5 евро на час, гарантирано е, че всяко платено чрез тази програма евро е свързано с 1 час обществено полезен труд. По този начин винаги съществува конвертиране между национална валута и труд.
Въпрос: Програмата скъпа ли е?
Павлина Чернева: Всъщност, не е. Ние вече плащаме огромна цена, свързана с безработицата: не само удръжките за осигуряване от заплатите и субсидиите за доходите, но безработицата причинява редица социални и икономически проблеми, които плащаме в реален и финансов смисъл. Безработицата увеличава уврежданията, проблемите свързани с психическото и физическо здраве на хората, разходите за лекарства. Отразява се отрицателно на децата и семействата. В същото време губим човешки капитал. Губим БВП, доход и производство. Ако съберем всички тези разходи, свързани с безработицата, те са огромни в сравнение с простото предоставяне на работа при базисна работна заплата. Има няколко оценки относно разходите за тези гарантиращи работа програми. В зависимост от размера им, могат да бъдат между 1% и 2% от БВП.
Достатъчно е тези проблеми да се решат директно по начина, по който се решени други социални проблеми. За нуждаещите се бездомни построяваме жилища, а на безработните не даваме това, което искат – работа.
Въпрос: Ако частният сектор не предоставя работни места за тези хора, кое ви кара да мислите, че общественият сектор може да гарантира работа за безработните?
Павлина Чернева: Съществува частен интерес и друг – обществен интерес. Осигуряването на пълна заетост не е работа на частния сектор, който работи на базата на това, което може да продаде за печалба. Общественият (държавният) сектор има коренно различна функция. Той би трябвало да предоставя обществени стоки и услуги, на които могат да се радват всички граждани. Следователно, когато се създават работни места в публичния сектор, те трябва да се преценяват в съвсем различна светлина: не дали са донесли печалба на правителството, а дали са решили някакъв социален проблем, който правителството е искало да реши. Ако в селските райони съществува бедност и опустошение, целта ще е, не дали проектът ще направи печалба от 2% или 5%, а дали бедността и опустошението са заличени.
Държавният сектор трябва да прави обратното на това, което прави частният сектор. Правителствата оперират в днешната икономика като се опитват да копират политиките на частния сектор при назначаване на работници и служители: минимализиране на разходите, максимализиране на приходите. Това не е функцията на правителството. Частният сектор определя трудовата заетост през целия бизнес цикъл. Когато частният сектор не се нуждае повече от работниците и служителите си, отговорността се пада на публичния сектор да ги поеме. Публичният сектор трябва да функционира като антициклична сила на пазара на труда, точно както прави в други области. Знаем, че бюджетът е контрацикличен, т.е. когато частният сектор не генерира доход и не може да харчи повече, правителството разходва повече. Когато частният сектор генерира голям доход и харчи повече, правителственият сектор разходва по-малко. Нужно е да мислим по същия начин, когато разглеждаме безработицата.
Въпрос: В рамките на Еврозоната нашите правителства се тревожат относно дефицита. Ето защо е важно съображение дали даден обществен проект носи печалба или загуба.
Павлина Чернева: В рамките на Еврозоната съществуват фискални ограничения. Но бюджетният дефицит не зависи от програмата за гарантирана заетост. Той зависи от редица други съображения. Правителственият дефицит винаги трябва да бъде разглеждан по отношение на дефицита или излишъка на частния сектор. Ако частният сектор иска да спестява – за пенсиониране, за бъдещето, за неочаквани разходи – тогава резултатът от това е, че правителството увеличава своя дефицит. Тези две неща са взаимно допълващи се. Ако частният сектор купува големи количества продукти от чужбина, това е спестяване за чужденците и тогава правителственият сектор, по дефиниция, е в дефицит.
Програмата за гарантирана заетост има такива положителни въздействия върху БВП и ефекта на мултипликатора за частната трудова заетост, че очакванията ми са, че първоначалните разходи за предоставянето на трудова сигурност ще са много по-малки, отколкото плащаме понастоящем за безработицата и всички останали разходи, свързани с нея.
Въпрос: Да преминем към друга област от вашата работа. Преди няколко години достигнахте известно положение на знаменитост с една диаграма относно икономическите възстановявания в САЩ. Бихте ли обяснили какво открихте и защо е толкова важно?
БЪРНИ САНДЪРС ИЗПОЛЗВА ВЪПРОСНАТА ДИАГРАМА В СЕНАТА
Павлина Чернева: Читателите ви навярно са запознати с работата на Thomas Piketty, който, заедно с Manuel Saez от колежа Berkeley, състави голяма база данъчни данни за САЩ. Взех тези данни и наблюдавах как се променя доходът за различни групи през целия бизнес цикъл. Въпросната графика отговаря на въпроса: Кой печели, когато икономиката нараства? И това, което открих, бе, че когато наблюдаваме следвоенния период, при всяка икономическа експанзия в САЩ, долните 90%, всъщност долните 99%, получават все по-малък и по-малък дял от растежа. Обикновено 99-те % получават повечето, но този дял постоянно намалява, когато, след 70-те и 80-те години, най-богатите 1% са тези, които хващат огромната част от икономическия растеж. Толкова голяма част, че през последната експанзия след Великата световна рецесия от 2008 г., икономиката нарасна, но реалния доход на огромна част от американците всъщност намаля.

Източник: eldiario.es