Adsense-top

Една българска майка, един нормален човек: Писна ми, омръзна ми, не издържам вече в тази мутренска държава!

Резултат с изображение за изображение бойко борисов цветанов фандъкова

Писна ми, омръзна ми, не издържам вече в тази мутренска държава. Коя съм аз ли? Една българка, една майка един нормален човек, една прашинка във вселената. С висше образование, с чужд език с още ред други квалификации /за разкош/, но без работа, на дъното, неспособна да задоволи ежедневните елементарни нужди на децата си…
А бях човек със собствен бизнес , който не мога да си кривя душата, вървеше прекрасно до преди да ми го отнемат.
Може би това е съдбата на всеки човек с морал, образование, ценности, с непримирим и борбен дух, нежелаещ да участва в каквито и да било схеми, неудобен и дори имащ наглостта да противостои на неправдите на властта във всичките и форми и измерения, отказващ категорично да остави родината си, защото е закърмен с /онова забраненото в момента/ родолюбие. Явно в мутренска България щом не могат да те купят, или да те изплашат те лишават от правото ти на труд и нормално съществуване.
Та от известно време се скитам по пазара на труда. Не че не намирам работа, намирам но някак си все така става, че заплата или няма, или е орязана, или в момента не могат да ми платят, защото имат важни разходи… Не са ме пречупили, аз все още съм себе си, просто осъзнах, че с дипломите и квалификациите си, с високият си морал и култура просто няма как да нахраня децата си в тази покварена мутренска държава. Разбрах го по най-жестокия начин. Аз образованата, знаещата, непрекъснато следящата за добрият пример и възпитанието, които давам на децата си, която следи за правилното им хранене, за музиката, за начина на обличане, за поведението им- вчера ги нахраних с два кренвирша и един хляб…… кренвирши!!! В този момент, в който режех кренвиршите на кръгчета и внимавах да са достатъчно тънки, че да ми стигнат за повече сандвичи, защото ако останат гладни няма с какво друго да ги нахраня, усетих как очите ми се наливат. Знаете ли как пареше болката в тях и как лютеше безпомощността ми и какво усилие ми струваше да преглътна тази горест? По-лошо стана когато не ги пуснах навън тези проклети сълзи, тогава потекоха навътре. Няма по-голямо мъчение от това да плачеш навътре. За момент поисках да изчезна от света… Да знам, знам че повечето български майки са в моето положение, знам дори, че има жени в по-тежко положение от моето и не пиша това, за да будя съжаление. Напротив, колкото и налудничаво да ви звучи аз знам, че ще е справя все някак. Споделям го, за да се докоснете до реалността – окаяната, жалката, гладната, изтерзаната, разкъсаната от невъзможността за нормално съществуване. Гневна съм, защото знам, че всеки един от вас се е докосвал до тази мизерна реалност и въпреки това не правим нищо, за да я променим. Не искам нищо от никого. Не искам дарения, състрадание и помощ, не искам съжаление и разплакани човечета. Следващият път, ако трябва от мен ще късам, за да нахраня децата си, но няма да посегна и да откъсна от залъка на чуждите деца. Само за едно единствено нещо се моля, някой ден в тази държава да съществува нормален начин на живот за нормалните хора. Да има бъдеще и перспектива пред младите и образовани българи, да живеем като хора – не като животни. Да имаме смелостта да се изправим и да заявим гражданската си позиция без страх, че ще ни натикат в миша дупка, ще ни извият ръцете и ще ни поставят на колене. Аз знам, че ако има достатъчно непокорни и смели да се опълчат на системата, тя няма да може да ни мачка по единично. Моля се един ден да има подобно гражданско общество, което да обърне нещата и вместо народа да трепери от властта, властта да трепери пред народа – защото така е правилно, така е редно и така трябва да бъде! Смелост, братя, смелост ни липсва в България!
А аз ли? Няма да се предам, няма да избягам, няма да се моля за помощ, няма да предам и принципите си, пред каквито и още трудности да се изправя, ще се боря! Ще продължавам да преча на комфорта на власт имащите /дори да се наложи да заобичам кренвиршите/, да вярвам и да се надявам, че можем да променим нещо тук и сега, защото „Аз съм майка, огън да ме гори“ – нямам право да се отказвам!
Една българска майка!

Източник: Бултаймс.бг