Adsense-top

Румен Чолаков: В съдебната власт некомпетентността е по-опасна от корупцията


„Това, че Христо Иванов се е провалил (в съдебната реформа) не означава, че някой друг не може да успее или че той и неговата партия са единствените месии, които имат правото на визия за съдебната система“, казва адвокатът в лондонския офис на Kirkland & Ellis International Румен Чолаков.
 - Според вас кои са най-важните неща, които трябва да се променят, за да работи правораздаването в България по-добре?
- Подкупът се е превърнал в способ за оцеляване в една дефектна държава и разединено общество, което не може да намери общи цели и стойности, за които си струва да жертва индивидуализма си. В този смисъл най-важното нещо, което трябва да се промени, е готовността ни като българи да поставим закона над личните си амбиции.
Това обаче е крайната цел. За да стигнем до този етап, трябва да се случи верига от малки промени, които да започнат от най-високите етажи на властта, за да вдъхнат доверие (а и да стреснат) редовите магистрати, полицаи, лекари, учители, бизнесмени и граждани, които са свикнали да изискват и приемат подкупи. Правораздаването е ограничение на различни индивидуални свободи в името на обществото и трябва да осъзнаем, че това е правилният път и за нас, но трябва да върнем и вярата у хората, че самоограничението и личното спазване на морални норми си струва. Когато виждаш, че ти спазваш законите, а другите ги нарушават безнаказано и благодарение на това постигат по-добър стандарт на живот за себе си и за близките си, е невъзможно да запазиш етичните си норми.
- На какво средно ниво е българското правосъдие в сравнение с другите страни от ЕС?
- Този въпрос е почти реторичен. Докладите на Европейската комисия са критични към правосъдието в България и социологическите проучвания показват липса на доверие. Може би най-обективният мерител за правосъдието са чуждестранните инвестиции в сравнение с други държави от Източна Европа. Работил съм по сделки в Румъния и дори Сърбия, която не е в ЕС, но не и в България, и това е само заради опасенията за корупция и липсата на предвидимост в правосъдието, защото ние имаме много добри активи, стратегическо положение и немалък пазар.
- Каква е реалната роля на корупцията и каква на некомпетентността за състоянието на съдебната власт?
- Некомпетентността е многократно по-важна. Тя е в основата на корупцията, защото тези, които не могат да се справят по правилата, търсят други пътища. Качественият човек не се нуждае от корупция, за да направи пари, да успее в кариерата и да живее добре. Българинът го е доказал по целия свят. Също обаче е много трудно да се направи разлика между двете – кога един човек взима съответно решение от корист или от глупост и кога користта се прикрива с глупостта? Това е основна парадигма в юриспруденцията.
Как се бориш с некомпетентността? Чувал съм, че в Юридическия факултет на Софийския университет вече се влиза с тройка. Какви магистрати да очакваме? Нужна е цялостна програма, която започва с образованието, но се насърчава и финансово. Време е да разберем, че без значение дали ни харесва или не, живеем в пазарна икономика и получаваш това, за което плащаш. Заплатите на магистратите трябва да бъдат изключително високи, особено на специализираните в борба срещу корупцията. Голям брой български студенти следват право в чужбина. Можем да улесним тяхното преквалифициране в България чрез ускорени курсове по българско право, за да могат талантливите от тях, които имат желание да се върнат и имат познания в друга правна система, да могат да получат юридически права.
- Как съдебната власт може да се еманципира напълно от политическата и въобще възможно ли е това? Кое пречи на магистратите да бъдат независими? В Англия политически независима ли е съдебната власт? А в САЩ?
- Няма как, а и не трябва да има пълна еманципация, защото политиката, това е народът, а всичката власт в държавата трябва да произтича от народа. Но трябва да има много по-ясно и функциониращо разделение на властите, както има и в Англия, и в САЩ. В САЩ това се постига чрез взаимодействие между другите власти – президентът предлага, а Сенатът одобрява назначенията на висшите съдии. У нас има „квоти“, което означава, че една власт еднолично посочва свои хора. В Англия доскоро Върховният съд беше част от Камарата на лордовете, но след последните реформи вече е отделен, за да няма никакви съмнения в политическо вмешателство. В същото време обаче целта на съдилищата в Англия е да тълкуват закона според това какви са били намеренията на законодателя (парламента), когато са го писали и приемали. Като човек, живеещ от десет години в Англия и практикуващ като адвокат, мога да кажа с изключително голяма увереност, че съдилищата са политически независими и че обществото ги възприема като такива, което е много важно.
- Разкажете ни за Комисията за юридически назначения в Англия. Доколкото разбрах от една ваша публикация, в нея има членове, които са без правно образование. Какво има предвид английският законодател, когато го предвижда в закона? На какъв принцип са избирани тези хора?
- Комисията е създадена през 2005 година като част от конституционните реформи, прокарани от тогавашното лейбъристко правителство с цел да се постигне по-добро разделение на властите и обективно качествено правораздаване. Тя се състои от петнадесет членове, дванадесет от които се избират с конкурс, който включва редица от документи, тестове и интервюта, а другите трима – от Съдийския съвет. Задължително пет души, включително председателят на комисията, трябва да бъдат редови граждани, без да принадлежат към правни професии. В момента те са професори по математика и медицина, военен, бизнесмен и държавен служител.
Със създаването си Комисията изземва функциите на правителството да предлага висши магистрати (с изключение на Върховния съд, за който има специална процедура) и сега министърът на правосъдието има право само да разглежда предложенията, направени от Комисията. Целта е да се постигне по-голяма обективност за качеството на съдиите, да се намали политическото влияние на назначенията и да се ограничи силата на определени лобита в системата. Трите основополагащи принципа, които Комисията трябва да следва при подбора на съдии, са меритокрация, „добър характер“ и разнообразие (като представители на различните групи в обществото).
- Откъде трябва да започне реформата, за да може да се случи – през последните години залагаме на личности, които да я „случат“, и сякаш това е верният път, защото трябва воля и характер, но не се случва. Да вземем за пример Христо Иванов – той беше назначен, за да направи съдебна реформа, и подаде оставка, след като видя, че не се получава.
- Христо Иванов е много лош пример и в никакъв случай не трябва да губим вяра, че има личности, които могат да променят системата, но те трябва да бъдат извън нея. Той подаде оставка, защото не се приеха предложенията му за промяна в квотите на Висшия съдебен съвет, но това е козметика. Самият квотен принцип е грешен и тази реформа щеше да бъде просто нов вид „стани да седна“ между враждуващи лагери. Това, че Иванов се е провалил, не означава, че някой друг не може да успее или че той и неговата партия са единствените месии, които имат правото на визия за съдебната система.
България е парламентарна република и властта произтича от народа посредством Народното събрание. Оттам трябва да дойде първоначалният тласък за промяна. Най-правилният подход би бил чрез общи усилия на правителството и опозицията за конституционни промени, създаване на независим експертен орган с големи правомощия, който да се разрови в многото дела без присъди, в това, което се случва във ВСС, ВКС, ВАС, Прокуратурата, Конституционния съд, и да направи предложения чрез съпоставка с други успешни практики, както и да извади наяве информация за обществото по разбираем начин. Народното събрание може да инициира и парламентарни комисии, които да предизвикват публични изслушвания по американския модел – аз много подкрепям тази практика. Трябва да се свика и Велико народно събрание за един последен път, за да премахнем съществуването на тази тромава и безсмислена институция, която слага клин във всяко желание за държавна реформа.
- Прокуратурата ли е проблемът на българското правосъдие?
- Няма как прокуратурата да бъде единственият проблем в българското правосъдие. Най-малкото тя няма отношение към гражданския процес. Разбира се, прокуратурата е част от проблема – без огън няма пушек. Притеснителен е скандалът "ЦУМ гейт" и това, че се говори за сбъркани обвинителни актове. Но ако погледнем през злободневната тематика, структурна реформа е необходима на всички нива – прокуратурата заедно със следствието, съда, политическата обстановка, гражданското общество. Ето например в момента има обвинения от прокуратурата срещу голям брой политици. На ход е съдът – ще има ли резултати? За да постигнем трайни резултати, трябва да погледнем целостта на съдебната система, така както трябва да гледаме процеси, а не конкретни личности.
- В последно време много се говори за румънския модел на правораздаване и по-специално за начина, по който съдебната власт там се бори с корупцията на висши политици. Имаме ли какво да вземем оттам? Какво му е специалното на румънския модел?
- Специалното са резултатите. Не мисля, че много хора знаят какво прави румънската прокуратура, но всички знаем, че има политици в затвора, и само това има значение. Има какво да вземем, особено гражданското внимание върху съдебния процес, но трябва и да се пазим, защото румънският модел е силно политизиран – както знаете, почти всички подсъдими са били от левите партии.
- Къде минава границата между справедливостта и политическата битка? Има ли риск съдебната власт да се превърне в политическо оръжие? Какво мислите за това?
- Разбира се – когато няма добро разделение на властите в страната, опасността е огромна. Ако една политическа партия или кръг успее да обхване едновременно прокуратурата и съда и започне да преследва политическите си опоненти, това ще доведе до ефективни присъди и може би ще е добре, ако тези политици са виновни. Но ако не са? Още през ХІІІ век Магна Харта постановява правото на справедлив процес, нека не връщаме България в тъмните векове на разчистване на сметки.
- Какво мислите за влиянието на адвокатите в съдебната система? Не взема ли връх лобизмът над правото? Добър адвокат е онзи, който познава съдията или който намира начин да му даде подкуп.
- Отново ще направя паралел с Англия, където има изключително сериозен професионален кодекс за етика на адвокатите. Всяко нарушение на закона, дори глоба за червен светофар, трябва да се декларира пред регулаторния орган. Нормално е адвокатите да контактуват със съдии и почти мнозинството на висшите съдии преди това са били изключително успешни адвокати, но вие ме питате за подкупи към съдиите – знаете ли как звучи това в западния свят? Това не е сближаване, а туморно срастване. Лозан Панов, шефът на ВКС, в момента е замесен в скандал за посещаване на адвокатски кантори – не знам дали е истина, но това не говори добре. Колко съдии по-надолу в системата остават незабелязани, защото не са толкова известни и следени?
- Здравословен ли е медийният натиск над съдебната власт, или има по-скоро отрицателен ефект?
- Публичността е жизненоважна за качественото правораздаване и медийното внимание помага за приобщаването на обществото към съдебния процес. Фактът, че го наричате „натиск“, обаче говори сам по себе си за това, че може да има и отрицателен ефект. България е на 109-о място в света по свобода на пресата според „Репортери без граници“. Трудно е да разграничим кога медийният натиск е естествен и ползотворен и кога е мотивиран от задкулисни политически интереси. Стенограмата за КТБ от Президентството според мен е добър пример. Тя трябва да бъде разсекретена, защото българското общество се нуждае от истината много повече, отколкото политическата класа се нуждае от предпазване, и това може би ще се случи в резултат от медийното внимание.
- Защо професионалните съсловия странят от разговора за реформа в съдебната система – така ги устройва или ги е страх, или може би от инертност?
- Не мисля, че странят от разговора, а по-скоро от действията. В момента много се говори за реформа в съдебната система, и то от висши магистрати. Каква е мотивацията обаче, е друг въпрос. Нуждата от реформа е критична оценка за постиженията на професионалните съсловия сама по себе си. Инстинктът за самосъхранение води до неизбежна резистентност. Кой иска да предложи своето собствено уволнение? Защото в крайна сметка, това, че няма ефективни присъди за много извършени престъпления в България, означава, че някой не си е свършил работата както трябва.
- И аз като всички българи мечтая да видя политици от първа лига в затвора за извършените престъпления. Ще се случи ли някога?
- Много малко са случаите в глобален мащаб на политици от първа лига в затвора. Все пак аз съм оптимист по отношение на България, но по-скоро като историк, отколкото като адвокат. Моето предсказание е, че някои от най-успешните политици през последните двадесет и пет години ще бъдат и най-мразените след време, защото никой не може да избяга от присъдата на историята. Кога обаче ще се случи, не мога да кажа и всяко отлагане забавя развитието на държавата.

Източник: Румен Чолаков