Adsense-top

Путин сравни русофобията с антисемитизма

1291.jpg

На икономическия форум в Санкт Петербург руският президент сложи знак на равенство между русофобията и антисемитизма
 Дали руският президент не признава, че управляващият елит в Русия не е руски, а еврейски?
Западната русофобия е неприемане на всичко, което прави днешното правителство на Русия, особено на международната арена. В повечето случаи русофобията няма отношение към руския народ.
Ако президентът нарича неприязънта към руския управляващ „елит“ антисемитизъм, това означава, че той признава, че руският елит не е руски, а семитски, т.е. еврейски.
Путин, пък и обикновените руснаци, са наясно кой държи държавните лостове в икономиката и политиката в страната в процеса на „коренните демократични реформи“; те са поделени между етнически евреи и в по-малка степен кавказци. В олигархичните върхове има и руснаци, но техният брой е несъпоставим с частта на двата етноса.
Наблюдатели твърдят, че политическите ръководители в Руската федерация, независимо от националната принадлежност на отделни персони, провеждат курс в интерес на руските евреи, а който е против тях, е антисемит.
Естествено има и евреи, които се върнаха в родината на прадедите си, която по това време престана да бъде „обетована“ и по-скоро е пустиня – пясък и камъни, адски жеги и злобни араби, заради които евреите се налага да спят с автомат под възглавницата. Въпреки всичкото това израелците държат на своето национално огнище, което не може да не предизвика уважение сред национално мислещите хора.
Но голяма част от световното еврейство предпочита да живее в по-малко екстремални условия, в диаспора на чужда земя. Евреите живеят в много страни, трудят се повече или по-малко нормално, поддържат се помежду си и постигат по-добри резултати от местните жители. Този факт провокира битов антисемитизъм, който съпровожда еврейството навсякъде извън Израел.
Ситуацията се влоши след Втората световна война, когато диаспорните евреи, спекулирайки с темата холокост, започнаха да искат привилегии и имунитет, дразнейки по този начин местното население. Но и този факт не провокира критично ниво на юдофобия.
В диаспората обаче съществува една особена категория евреи, която е малобройна и в същото време е опасна както за сънародниците им, така и за другите народи. Тези евреи, яхнали мощни идейно-политически течения, се опитват да прекроят живота на приютилите ги държави и народи на своя вълна, която не е традиционно еврейска. Те успяват в мътната среда на ярките исторически промени. Пяната, която кипва по времето на революции, е еврейска, така поне е в Русия.
Евреи са „съратниците на Илич“ и болшевишките комисари в началото на миналия век, евреи са и „съратниците на Борис Елцин“ в края на века. И едните, и другите заемат ключови позиции в следвоенните властови и стопански структури.
След погрома, организиран от Сталин и влязъл в историята като „масови репресии през 30-те години“, народните комисариати обезлюдяват. В „демократична“ Русия още не са се случили еврейски погроми, но страната не е застрахована, че няма да се случат, защото въпреки усилията на масовата пропаганда, евреите по върховете силно дразнят хората, които се чувстват, че живеят в окупация. Ако Путин, заобиколен от съратници евреи, заговори за русофобията като антисемитизъм, може да се случат скоро.


Източник: Издателство „Распер“