Adsense-top

Вън от блатото - спомен за Емил

Кеворк КЕВОРКЯН

Радвам се – и ви благодаря - че донейде привличам вниманието ви със своите дописки. Но все ви тегля към Блатото – онова аморфно нещо, което у нас минава за политика. Знам, че надеждите ви – и по-скоро гневът ви – с основание са насочени натам. От доста време обаче се каня да проверя нещо: как ще приемете спомени за хора, които са оставили отпечатък върху Времето – по един или друг начин. Хора, които са ви възторгвали – и които със сигурност щяха да се чувстват неуютно днес, сред общата врява и грубости. Мисля, че дори нямаше да проумяват онова, което се случва пред очите им. *** Не знам дали сте обърнали внимание, но в раздела „Интимно от профила“ /вляво на страницата/ вече представих неколцина известни личности – Парцалев, Радой Ралин, Казаков-Нерона, Димовски, Стоичков…   Там има и едно любопитно четиво за скандала, който навремето, малко изкуствено, спретна Лили Иванова – в една задочна разправия със Слави Трифонов. Още когато качих въпросната публикация си казах, че трябва да представя и Емил Димитров – за да си спомним не само за един глас, но и за един друг стил – житейски и творчески. Правя го сега. Дано и подобни четива ви допаднат. Ако се случи – заедно ще си припомним още много светли имена… *** НЕПОЗНАТИЯТ /ДНЕС/ ИДОЛ Лили казала, че си е заслужила званието полковник – смееха се мои приятели. При такъв военен министър може и да е права.  Но тогава той посмъртно трябваше да произведе Емил Димитров в звание генералисимус – но не го направи, понеже Емил нямаше как да пее на предизборното му пъчене в Сливен. *** Някои ходеха край смъртното легло на Емил, само за да се уверят, че си отива и вече няма да има с кого да делят „славата”. *** Никога няма да забравя един епизод от 25 годишния юбилей на „Всяка неделя”.  Слязох да го посрещна на входа на НДК.  Двама души с мъка го извадиха от колата.  Държаха го здраво, докато той ситнеше с видими усилия. Смъртта вече беше край него. И изведнъж той забеляза камерите.  За миг лицето му претърпя неизразимо с думи превъплъщение.  Маската на страданието изчезна - заменена от погледа на Краля на естрадата.  Защото той знаеше, че хората го обичат и не воюваше с тях. Сетне влязохме в НДК и всичко се разпадна. *** Никога не сме били близки, нямал съм и претенцията, че съм проявявал някакво специално отношение към него. Затова се учудих от думите му пред Антон Стефанов / „77 свидетелства. Легендата и нейните герои“/ - ето ги: „Благодарен съм на „Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи.  Не ме пускаха по радиото и телевизията.  Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре“. *** Нищо особено не бях направил – затова останах поразен от благородството на паметта на този човек. *** Предлагам ви две снимки от срещата ни в НДК, както и малък фрагмент от едно напълно забравено интервю с него – 22 април 1990 година, взето е в навечерието на неговия юбилей. В него няма големи лафове или фукни – Кралят като Човек… ***

Източник: БЛИЦ