Adsense-top

Хомосексуализъм и сексуално блудство с деца

Много родители се обезпокоени, че децата им може да са насилвани, подтикнати да станат сексуално активни, или даже „завербувани“ така че да приемат хомосексуална идентичност и начин на живот. Гей активистите отхвърлят подобни страхове и усърдно настояват, че няма никаква връзка между хомосексуализма и сексуалното блудство с деца.
Обаче, въпреки усилията на хомосексуалните активисти да дистанцират гей начина на живот от педофилията, между двете остава тревожна връзка. Това е защото мъжете хомосексуалисти са сексуално привлечени към други лица от мъжки пол. Макар че много хомосексуалисти не търсят млади сексуални партньори, доказано е, че непропорционално висок брой гейове търсят юноши или момчета за секс. Този доклад ще разгледа следните факти, свързващи хомосексуализма и педофилията.
Педофилите почти винаги са мъже: Почти всички сексуални престъпления срещу деца са извършени от мъже.
Много от жертвите са лица от мъжки пол: До една трета от всички сексуални престъпления срещу деца са извършени срещу момчета (а не срещу момичета).
Лъжата 10 процента: Изследванията показват че, обратно на неточните но широко приети твърдения на сексолога Алфред Кинси, хомосексуалистите са между 1 и 3 процента от населението.
Хомосексуалисти извършат много от блудствата с малолетни: Тези, които са привлечени от лица от същия пол са 1 до 3 процента от населението, но извършват 1/3 от всички сексуални престъпления срещу деца.
Някои хомосексуални активисти защитават историческата връзка между хомосексуализма и педофилията: Тези активисти считат, че да защитаваш бой-ловъри (от английското „boy-lovers“, тези, които обичат момчета. б.а.) е част от т.н. гей права.
Педофилски теми изобилстват в хомосексуалната литература: Гей художествена литература и сериозни академични статии рекламират „интимност между поколенията“.
Мъжете хомосексуалисти извършват непропорционално висок брой от всички случай на сексуално блудство с деца
Защитниците на хомосексуализма признават, че някои хомосексуалисти блудстват с деца, но отричат, че хомосексуалистите са по-склонни към такива престъпления. Те твърдят, че повечето случаи на сексуално блудство с деца са хетеросексуални. Това а правилно ако се разглеждат абсолютните стойности, но пренебрегва факта, че хомосексуалистите са малка част от населението.
Данните показват, че хомосексуалните мъже блудстват с момчета непропорционално по-често в сравнение със случаите, когато хетеросексуални мъже блудстват с момичета. За да демонстрираме това трябва първо да разгледаме някои статистики касаещи сексуалното блудство с деца:
1) Почти винаги извършителите са мъже;
2) Една трета или повече от всички сексуални престъпления срещу деца за извършени срещу момчета;
3) Хомосексуалистите са по-малко от 3 процента от населението. Следователно, малък процент от населението (хомосексуалните мъже) извършват поне една трета от сексуалните блудства с деца.
В почти всички случаи на блудства с малолетни извършителите са мъже
Според статия за пълнолетните сексуални престъпници в книгата Sexual Offending Against Children: „Предполага се, че почти всички случаи на сексуално блудство са дело на мъже и че жените сексуални престъпници извършват много малка част от тези престъпления. В Англия и Уелс по всяко едно време има 3000 мъже сексуални престъпници в затвора, но броят на жените сексуални престъпници в затворите е 12!“ [1]
Според Kee MacFarlane, et al., в доклада Sexual Abuse of Young Children: Evaluation and Treatment report: „Изглежда, че огромното мнозинство сексуални извършители са мъже. (Herman & Hirschman, 1981; Lindholm & Willey, 1983).“ [2]
Според доклад на American Professional Society on the Abuse of Children: „В клинични и неклинични извадки, преобладаващото мнозинстви престъпници са мъже.“ [3]
Според изследване в Journal of Sex Research: „педофилията не съществува, или се среща изключително рядко, при жени.“ [4]
Голям процент от жертвите на сексуално блудство са момчета
Според Journal of Child Psychiatry: „Преди 15 години се смяташе, че момичета са жертва на блудство в съотношение 9 към 1 спрямо момчета, но съвременни изследвания показват, че това съотношение се е променило значително…повечето изследвания показват, че съотношението е 2 до 4 момичета към 1 момче.“ [5] Според друго изследване, „някои автори сега твърдят, че момчета са жертва на сексуално блудство толкова често, колкото и момичета (Groth, 1978; O’Brien, 1980).“ [6]
Според изследване проведено сред 457 мъже сексуални престъпници срещу деца в Journal of Sex & Marital Therapy: „приблизително една трета от тези сексуални престъпници насочили сексуалната си дейност към други лица от мъжки пол.“ [7]
Много от случаите на сексуално блудство с момчета не са докладвани
По всяка вероятност, истинският процент на жертвите на сексуално насилие надхвърля предполагаемите стойности. Много изследователи са съгласни с Journal of Child Psychiatry, че броят на докладваните случаи на сексуално насилие срещу момчета е силно занижен.[8]
Д-р Роберт Джонсон (Robert Johnson) в академичния журнал Medical Aspects of Human Sexuality твърди следното: „Повечето случаи на сексуално блудство с момчета не са докладвани. В резултат на това, тези млади мъже крият случката и чувствата си в себе си.“ [9]
Доклад на американското министерство на правосъдието обяснява защо процентът на момчета станали жертва на сексуално блудство е силно занижен: „Юношите са склонни да отричат за някои свои сексуални преживявания…те са засрамени и унизени от поведението си и с право смятат, че обществото няма да ги разбере. Каквото и да направи изследователят, повечето юноши ще отрекат, че те са жертви.“ [10]
Академичният журнал Journal of Child Psychiatry добавя: „Момчетата са научени, че самостоятелността и сексуалната сила са качествата, които се ценят, докато показването на болка и хомосексуализмът се отхвърлят…това води до силно подтискване или заличаване на случилото се.“ [11]
Хомосексуалистите са по-малко от 3 процента от населението
Разчитайки на три големи бази данни: General Social Survey, the National Health and Social Life Survey, и преброяване на американското население, изследване публикувано в Demography предполага, че броят на ексклузивните мъже хомосексуалисти е 2,5 процента, а броят на лезбийките е 1,4 процента. [12]
Изследване на сексуалното поведение на американските мъже базирано на National Survey of Men (национално представителна извадка направена сред 3321 мъже на възраст между 20 и 39, публикувана в Family Planning Perspectives), откри, че „2 процента от сексуално активните мъже на възраст между 20 и 39…са имали еднополова сексуална активност през последните 10 години. Приблизително 1 процент от мъжете са имали изключително еднополов сексуален живот. [13]
Американският вестник The Wall Street Journal публикува статия, която се позовава на различни изследвания, според които хомосексуалистите са между 1 и 3 процента от населението. [14]
Според изследване на хомосексуалисти в различни популации, Archives of Sexual Behavior докладва, че според проучване провенедо чрез телефонни обаждания сред жителите на Хавайските острови, „около 3 процента от мъжете и 1,2 процента от жените са имали еднополови контакти.“ [15] Този сравнително висок процент се дължи на факта, че проучването не е било ограничено само до хомосексуалистите, а е обхванало и тези, които някога през живота си са имали еднополови контакти. [16]
Хомосексуални педофили извършват много от блудствата с малолетни
Хомосексуални педофили блудстват с деца с честота, която надхвърля процента на хомосексуалисти в обществото.
Изследване в Journal of Sex Research открива, както вече писахме по-горе, че „приблизително една трета от сексуалните престъпници са посегнали на момчета и две трети на момичета.“ Авторите след това правят следното наблюдение: „Интересно е, че съотношението се различава значително от съотношението между гинефили (мъже, които харесват физически зрели жени) и андрофили (мъже, които харесват физически зрели мъже), което е поне 20 към 1. [17]
С други думи, макар че съотношението между хетеросексуални и хомосексуални е поне 20 към 1, хомосексуални педофили извършват поне 1/3 от всички сексуални престъпления срещу деца.
По подобен начин и Archives of Sexual Behavior забелязва, че хомосексуалните педофили са силно представени при случаите на сексуално малтретиране на деца:
Най-достоверната информация показва, че само 2 до 4 процента от мъжете предпочитат други мъже (ACSF Investigators, 1992; Billy et al., 1993; Fay et al., 1989; Johnson et al., 1992); За сравнение, между 25 и 40 процента от мъжете, които са сексуално привлечени към деца предпочитат момчета (Blanchard et al., 1999; Gebhard et al., 1965; Mohr et al., 1964). [18]
Очевидният дисбаланс между хомосексуалните и хетеросексуалните блудства с малолетни беше потвърден в самото изследване публикувано в Archives of Sexual Behavior. Изследването разделя 260 педофили на три групи: „152 хетеросексуални педофили (мъже извършили престъпления само срещу момичета), 43 бисексуални педофили (момчета и момичета), и 65 хомосексуални педофили (само момчета).“ [19] С други думи, 25 процента от извършителите са хомосексуални педофили – или 41 процента когато включим и тези, които блудстват с момчета и с момичета.
Други изследвания също споменават необичайно високия процент на блудства с деца, при които извършителите са хомосексуални педофили:
Изследване на педофилията в академичния журнал Psychiatric Journal of the University of Ottawa пише следното: „Според литературата, документираното съотношение между хетеросексуални и хомосексуални педофили е 2 към 1.“ [20]
Академичният журнал Journal of Sex Research разказва за изследване включило „199 извършители на сексуални престъпления срещу деца от женски пол и 96 извършители на престъпления срещу деца от мъжки пол…това показва, че 32 процента от извършителите на престъпления срещу деца са хомосексуални.“ [21]
Според изследване на мъже извършили сексуални престъпления срещу деца в академичния журнал Child Abuse and Neglect, 14 процента са се насочвали само към момчета, а други 28 процента имат момчета и момичета сред жертвите си, което показва, че 42 процента от педофилите са извършили хомосексуално блудство.[22]
Хомосексуалисти ли са мъжете, които блудстват с момчета? Защитниците на гейовете настояват на опростена дефиниция на педофилия
Централно място в опитите да се раздели хомосексуализма от педофилията заема твърдението, че педофилите не могат да се смятат за хомосексуалисти. Разчитайки на съмнителна методология [23], американската гей органиция Human Rights Campaign публикува документ, който гласи „Човек който блудства с дете от същия пол обикновено не се смята за хомосексуалист.“ [24]
В основата на това твърдение е схващането, че педофилите, които блудстват с момчета не бива да се смятат са хомосексуални ако някога през живота си са били женени или ако са имали сексуални отношения с жени.
„Хомосексуални педофили“: Клиничен термин
Истината е, че термините „хомосексуалист“ и „педофил“ не са взаимно изключващи се. Те описват две пресичащи се форми на сексуално привличане. Хомосексуалистът е привлечен от лица от същия пол. Педофилът е привлечен от деца. В първия случай става въпрос за пола на сексуалния обект, а във втория случай за възрастта на сексуалния обект.
Следователно, мъж „хомосексуален педофил“ е някой, който е привлечен (но не изключително, виж долу) към момчета, докато жена „хомосексуален педофил“ е привлечена към момичета. [25]
Терминът „хомосексуален педофил“ е използван за пръв път в началото на 20-ти век от виенския психиатър Д-р Ричард вон Крафт-Ебинг (Richard von Krafft-Ebing) който е бил пионер в областта на изследването на сексуалните извращения. Крафт-Ебинг описва педофилите като хетеросексуални, бисексуални или хомосексуални. [26] Това разделение е прието от самите педофили [27] и от съответната специализирана литература:
Според изследване на педофили в академичния журнал Behavior Research and Therapy, „хомосексуална и хетеросексуална под-група съществува сред извършителите на блудства.“ [28]
Академичният журнал The Journal of Sex & Marital Therapy публикува изследване на същата тема, което обръща вниманието върху пропорционалното съотношение между хетеросексуална и хомосексуална педофилия. [29] Според изследването, процентът на хомосексуални педофили е 45,8. Даже ако ревизираме данните надолу, пак излиза, че голям процент (34) от педофилите са хомосексуални. [30]
След обзорен преглед на изследвания на педофилия, журналът Psychiatric Journal of the University of Ottawa стига до заключението че: „Резултатите от предишните изследвания показват, че педофилите могат да се разделят на хетеросексуални е хомосексуални педофили въз основа на еротичните си предпочитания…това бе потвърдено и от друго скорошно изследване.“ [31] Статията разделя хомосексуалната педофилия на три групи. [32]
Изследване на педофили в журнала Behavior Research and Therapy прави следното заключение: „Второ и най-значимо наблюдение, което направихме, че хомосексуална и хетеросексуална под-група съществува сред извършителите. Разделяйки ги по този начин разкрива важни разлики в сексуалните им предпочитания.“ [33]
Академичният журнал International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology определя хомосексуалните педофили като отделна група. „Вероятността техните жертви да са непознати хора е по-голяма, по-голяма е вероятността те да имат предишни отсъждания за сексуални престъпления… Други изследвания показват, че рискът тези хора отново да извършат сексуално престъпление е по-голям от вероятността човек, гаврил се с момиче, да повтори блудството.“ При извършителите на сексуални престъпления срещу момчета, рецидивистите са два пъти повече. [34]
Хомосексуалисти и хомосексуални педофили практикуват разнообразни форми на сексуално поведение
Въпреки доказателствата, гей активистите опитват да разграничат хомосексуализма от педофилията като настояват, че термините „хомосексуалист“ и „педофил“ са съвсем различни и по никакъв начин не се припокриват. Те отричат, че хомосексуалистите са сексуално привлечени от момчета. Активистите също твърдят, че педофилите не могат да бъдат наречени „хомосексуални“ ако някога са имали сексуални контакти с жени.
Тази опростена дефиниция обаче не отчита сложната същност на педофилията. Изследователите отдавна знаят, че педофилите демонстрират широк спектър сексуални привличания и поведения – често пъти за да не се обръща внимание на желанието им да бъдат с момчета. Изследване на сексуални престъпници в International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology твърди, че „причината, поради която тези, които блудстват с деца успешно се прикриват е, че нямат конкретен стереотип.“ [35]
Данните показват, че хомосексуализмът е педофилията са пресичащи се категории в които има широк спектър от сексуални поведения:
Хомосексуалните мъже са сексуално привлечени от млади момчета
Изследване в Archives of Sexual Behavior показа, че хомосексуалните мъже изпитват сексуално влечение към младежи. Изследването сравнило сексуалните възрастови предпочитания на хетеросексуални жени, хетеросексуални мъже, хомосексуални мъже и лезбийки. Резултатите показват, че за разлика от другите три групи, всички освен 9 от 48-те хомосексуални мъже предпочитат младежи от най-младата въсрастова група, която включва момчета на 15 години. [36]
В доклада The Gay Report, хомосексуалните изследователи Karla Jay и Allen Young представят информация, според която 73 процента от запитаните хомосексуалисти са правили секс с момчета които са били на възраст между 16 и 19 години или по-млади. [37]
От друга страна, хомосексуалните педофили често са привлечени към пълнолетни мъже
Изследване на извършители на сексуални престъпления срещу деца от мъжки пол в журнала Behavior Research and Therapy показва, че мъжете хомосексуални педофили са привлечени към „лица от мъжки пол на всякаква възраст.“ В сравнение с не-извършители, извършителите показват „повишена възбуда“ от снимки на голи мъже на възраст до 24 г. „Извършителите на блудства срещу деца демонстрират умерена сексуална възбуда от голи лица от мъжки пол на всякаква възраст.“ [38]
Проучване сред канадци осъдени на затвор за педофилия в Journal of Interpersonal Violence отбелязва, че някои от извършителите са правили секс с други мъже. [39]
Много педофили смятят себе си за хомосексуалисти. Според изследване проведено сред 229 лица осъдени за блудство с малолетни и публикувано в Archives of Sexual Behavior, „86 процента от тези, които са извършили престъпления срещу момчета, се описват като хомосексуални или бисексуални.“ [40]
Отец Джон Харви, озновател и директор на Courage, организация, която помага на католици с еднополово влечения, обяснява: „Педофилът се различава от обикновения хомосексуалист, защото той се захласва по момчешкото в сексуалния обект, докато хомосексуализтът адмирира мъжествеността.“ [41] Тези категории, обаче, не са напълно отделени една от друга:
Макар че признаваме, че повечето хомосексуалисти не се възбуждат от млади момчета, разграничението между хомосексуализма и педофилията не е абсолютно. Понякога интересът се движи между юноши и възрастни, в други случаи между момчета и юноши; в изключителни случаи мъж може да се интересува от момчета един път и от възрастни друг път. [42]
Много педофили се женят и имат деца
Гей активистите настояват, че педофилията няма нищо общо с хомосексуализма, защото педофилите се интересуват от деца, я хомосексуалистите имат сексуален контакт с пълнолетни. Вече показахме, че този стереотип е погрешен, що се касае до хомосексуалистите. Има и множество доказателства, които показват, че макар че се интересуват предимно от деца, педофилите демонстрират широка гама от сексуални поведения, включая връзки с жени:
Изследване в Child Abuse and Neglect открива, че 48 от извършителите на детски блудства са или женени, или са били женени. [43]
Академичният журнал The Journal of Interpersonal Violence изследва сексуалните предпочитания на мъже педофили, които са блудствали с деца. Когато сравнили сексуалните предпочитания на педофили с тези на други лица, неочаквано открили че „Изненадващо, двете групи реагират еднакво при вид на голо женско тяло.“ [44]
Изследване в Psychiatric Journal of the University of Ottawa докладва, че „повечето педофили на средна възраст имат значителен сексуален опит с възрастни.“ [45] Петдесет и осем процента от педофилите в едно изследване имат поне едно дете, докато други изследвания показват, че „повече от 2/3 от женените педофили имат деца, средно по две или три.“ [46]
Доклад на американското министерство на правосъдието обръща внимание на стратегиите, които педофилите използват за да се скрият истинските си желания: „Сексуалните престъпници могат да се уважавани членове на обществото. Те почти винаги имат достъп до деца, например чрез брак, или в квартала или на работа.“ [47]
Следователно, хомосексуалните педофили не могат да бъдат описани единствено като хора, които са привлечени единствено към млади момчета. Факт е, че има значително припокриване между хомосексуализма и педофилията.
Педофилия в гей културата: Историческата връзка между педофилията и движението за гей права
Дейвид Торстад (David Thorstad) е хомосексуален активист и историк на гей движението. [48] Той е бивш президент на Ню Йоркската гей организация Gay Activists Alliance, прототипна активистка организация основана през 1969 г. От самото начало организацията се обявява против това да има възрастови граници за сексуални сношения, които забраняват на възрастно да правят секс с деца. [49] Торстад също е педофил и основател на Северноамериканската организация на бой-ловърите. (North American Man Boy Love Association – NAMBLA)
Торстад твърди, че има естествена и неоспорима връзка между хомосексуализма и педофилията. Той изразява огорчение, че движението за гей права е, според него, изоставило педофилията. Торстад пише: „Бой-ловърите участваха в движението от неговото основаване, и тяхното присъствие винаги е било толерирано. Гей младежки организации канеха възрастни да присъстват…Имаше атмосфера на толерантност, даже радост, при откриването на различните начини на живот (lifestyles) в гей и лезбийската субкултура.“ [50]
Първият брой на вестника Gay Community News публикуван през 1979 включва становище на тема любов между мъже и момчета, което подканва гей движението да се върне към визия за сексуално освобождение. Според становището, „крайната цел на гей освобождението е сексуална свобода за всички – не само равни права за лезбийки и гейове, но и свобода за сексуално изразяване на млади хора и деца.“
В началото е имало съпротива срещу приемането на педофилията, предимно от феминистки и лезбийски организации. През март 1979 г. Lesbian Feminist Liberation обвинява бой-ловърите в опит да легитимират секс между възрастни и деца…Феминистките лесно разпознават поредния опит да се направи възможно сексуалното експлоатиране на деца. Коалицията се обявява против „сексуално блудство с деца от страна на хетеросексуални и хомосексуални лица.“ [51]
Въпреки съпротивата, Торстад твърди, че до 1985 г. хомосексуалните педофили са били приети в гей движението. Той цитира Джим Кепнер, който тогава работи в Международния гей и лезбийски архив в Лос Анжелес: „Ако отхвърлим бой-ловърите сред нас днес, то ще трябва да спрем да говорим за древните гърци, за Микеланжело, Леонардо Да Винчи, Уалт Уитман, Хоратио Алджър и Шекспир. Ще трябва да спрем да ги смятаме за част от нашето минало освен ако не разширим разбирането си какво е да си гей днес.“ [52]
През 1985 г. NAMBLA е приета като член в Ню Йоркския съвет на Международната гей организация. В средата на 90-те години Международната гей организация е изключена от ООН заради връзките си със NAMBLA.
Новият опит на ILGA да бъде включена в ООН отново е отхвърлен през Април 2002 г., защото организацията „не е докулемтирала, че е изключила педофилски организации като NAMBLA.“ Американският вестник The Washington Times пише, че делегата от Пакистан в Икономическия и Социален Съвет на ООН е изразил загриженост, че Международната гей организация да премълчава за връзките си с педофилски организации: „Повече от една година организацията отказва да предостави домументация или да ни позволи да прегледаме членския списък, за да се уверим, че педофилските групи са били изгонени.“[53]
Педофилски теми изобилстват в гей литературата
Покойният поет Ален Гинсбърг (Allen Ginsberg) олицетворява връзката между хомосексуализма и педофилията. Много хора знаят че той е хомосексуалист, но малко знаят, че е и педофил.
Биографът Раймонд-Жон Фонтайн обръща внимание на писанията на Гинсбърг в бюлетина на NAMBLA и в журнала на същата организация. Фонтайн обяснява как много от биографите на Гинсбърг не обсъждат наличието на стихотворения с педерастки теми:
„Никой не отбелязва неговото (на Гинсбърг) участие в NAMBLA и това, че стихотворенията му споменават анален секс и педерастия.“ [54]
Гинсбърг е бил един от нарастващия брой хомосексуални писатели, които се възползват от влечението на гей обществото към педофилията. Мери Еберстанд пише в консервативното списание Weekly Standard, че табуто против секс с деца еродира – като основният тласък идва от хомосексуалните автори. [55]
Показателно е, че примерите на Еберстанд за педофилия в съвременната литература идват от гей книги. Еберстанд цитира [крайно лявото] списание Village Voice, в което пише: „Гей художествената литература е пълна с примери за ‘любов между поколенията’ както тези дни се наричат подобни връзки.“ [56] Други примери за педофилска тематика в гей литературата включват:
В началото на антологията Penguin Book on International Gay Writing, Дейвид Левит спокойно отбелязва: „Още една забранена тема, от която европейските автори са все по-склонни да не се крият, е любовта на възрастни мъже към млади момчета.“ Левит хвали една от книгите с педофилска тема в антологията, наричайки я „хладнокръвен разказ, който кара читателя да си представи света от гледна точка която той обикновено отхвърля.“ [57]
Няколко текстове, включени в друга антология The Gay Canon: Great Books Every Gay Man Should Read, съдържат текстове със сцени на секс между мъже и момчета. Една такава книга е описана като „приключение в областта на любовта, характера, амбицията и изкуството…истинска радост за четене.“ Главният герой е „мечта за педофила: съзнанието на мъж в тялото на момче.“ [58] Друг роман, който включва описания на сексуално насилие срещу момчета е описан така: „отива точно в сърцето на източника на гей безпокойство в началото на 1990-те години: Какво да се прави с мъжете, които обичат момчета?“ [59]
Още една антология на хомосексуална художествена литература, A History of Gay Literature: The Male Tradition, публикувана от издателската къща Yale University Press, включва глава със заглавието „Boys and Boyhood“, отново с педофилска тематика. [60] Авторът изглежда по-загрижен за чувствата и емоциите на мъжа отколкото за момчето. Той разглежда въпроса „дали да правиш секс с момчета е начин да се скриеш от живота, или напротив, начин да си ангажиран с него по най-честния начин.“ [61]
Значителен процент от книгите, които са се появявали в списъка на най-продаваната художествена литература за гейове съдържат педофилски теми:
Some Boys: „Мемоар за любовник на момчета“ който „споменава младите приятели на автора през четири десетилятия.“ [62]
For a Lost Soldier: Разказ за сексуалната връзка между войник и единадесет годишно момче по време на втората световна война. [63]
A Good Start, Considering: Още един разказ за единадесетгодишно момче (!) които е жертва на сексуален тормоз но е спасено от юноша който „му предлага любов“. [64]
Terre Haute: „Поетичен роман за сексуално пробуждане в америнаския среден-запад, който следва пътя на юноша от самоанализ към опасно желание.“
Shiva and Arun: Разказ за двама индийски юноши, които „откриват рано радостите на секса.“
Teardrops on My Drum: Боси деца в Ливърпул през 1920-те търсят „приключение, любов и секс.“
Публикации подкрепящи педофилията
През последните няколко години е публикувана литература, която придава академично покритие на педофилския интерес на гей обществото. Тези публикации са в подкрепа на „любовта между поколения.“ Най-голямата американска издателска къща за гей литература, Alyson Publications, която разпространява книгата Daddy’s Roommate и други които рекламират хомосексуализъм на деца, публикува и книги, които проповядват любов между мъже и момчета:
Paedophilia: The Radical Case, която включва подробна информация как да се прави секс с млади момчета. [65]
The Age Taboo, друга книга, която защитава педофилията. Твърди следното: „Бой-ловърите не блудстват с деца. Тези, които се гаврят с деца са…родителите, които насила втълпяват своя остарял морал на младите.“ [66]
THE JOURNAL OF HOMOSEXUALITY AND PEDOPHILIA
Академичният журнал Journal of Homosexuality се разглежда като основната англоезична публикация на гей движението. Един изявен редактор е Джон Декеко (John DeCecco), психолог от университета в Сан Франциско (San Francisco StateUniversity) който също така е част от борда на редакторите на холандския педофилски журнал Paidika. Следователно, няма нищо странно в това, че Journal of Homosexuality промотира педофилията.
През 1990 г. Journal of Homosexuality публикува серия от есета за педофилия, които след това са публикувани под заглавието „Мъжка интимност между поколенията: Исторически, социо-психологически и законови перспективи.“ (Male Inter-Generational Intimacy: Historical, Socio-Psychological, and Legal Perspectives) Редактор е Едуард Бронгесма. Нито едно от есетата не критикуват педофилията: Повечето промотират любовта между мъже и момчета като естествено право на хомосексуалистите.
През 1999 г. Хелмут Граупнер (Helmut Graupner) написва статия за педофилия в журнала Journal of Homosexuality, в която той твърди: Отмошенията мъж/момче и жена/момиче са без съмнение еднополови отношения и са част от гей и лезбийския живот. Граупнер твърди, че тези сексуални отношения (с взаимно съгласие) между възрастни хомосексуалисти и деца даже на 14 годишна възраст са част от т.н. „гей права.“ [67]
Силният интерес към педофилията продължава да бъде повод за безпокойство в самото гей общество. Според лезбийката Пола Мартинак (Paula Martinac), колумнист в гей вестника Washington Blade:
Някои гейове продължават да смятат, че пълнолетен, който има сексуални отношения с лице под възрастовата граница, всъщност помага на детето. Според тези хора това не е педофилия, защото педофилията е само секс с малки деца. Сексът между пълнолетни и деца се разглежда като важен аспект от гей културата, с история която датира от древна Гърция. Тази романтична версия на секса между пълнолетни и деца е неизменна част от гей литературата и се е появявала в гей филми. [68]
Мартинак добавя: „Когато някои гейове възхвалят секса между деца и възрастни и същевременно декларират ‘ние не сме педофили’ те изпращат непоследователно послание към обществото…Никога няма успешно да се преборим с клеймото за педофилия докато не спрем да одобряваме секс с млади хора.“ [69]
Жертвите стават извършители: Последствията на детските хомосексуални блудства
Упоритото отричане на връзките между педофилията и хомосексуализма не е само академичен въпрос. Може би най-трагичното е, че мъжете които блудстват с момчета често водят жертвите си към хомосексуализъм и педофилия. Доказателствата показват, че много от хомосексуалистите и педофилите са били жертва на сексуално блудство като деца:
Според Archives of Sexual Behavior: „Едно от най-важните разкрития на това изследване е че 46 процента от хомосексуалните мъже и 22 процента от хомосексуалните жени са били жертва на сексуално блудство от лице от същия пол. Само 7 процента от хетеросексуалните мъже и 1 процент от хомосексуалните мъже са били жертва на сексуално блудство извършено от лице от същия пол.“ [70]
Според изследване на 279 хомосексуални/бисексуални мъже болни от СПИН, споменато в журнала на Американската медицинска асоциация: „Повече от половината са имали сексуален контакт с лице от мъжки пол преди да навършат 16 години. Приблизително 20 процента са имали подобен контакт преди да навършат 10 години.“ [71]
Прочутият експерт по детски блудства Дейвид Финкелхор (David Finkelhor) е открил, че „момчета, станали жертва на възрастни мъже, са 4 пъти по склонни в момента да бъдат въвлечени в хомосексуална дейност в сравнение с тези, които не са пострадали от възрастни мъже. Откритието важи за почти половината момчета които са имали подобно преживяване…
Освен това, младежите често свързват своя хомосексуализъм с преживяването на сексуален тормоз.“ [72]
Според изследване в академичния журнал International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology: „В случай, че е имало сексуално преживяване преди да са навършени 14 години, 40 процента от педофилите докладват, че ‘много често’ са имали сексуален контакт с възрастен, а 28 процента са имали такива контакти ‘понякога’.“ [73]
Доклад на National Institute of Justice гласи: „Вероятността дете, жертва на сексуално блудство, да бъде арестувано за сексуално престъпление след години, когато вече е станало пълнолетно, е 4,7 пъти по-висока, в сравнение с лице, което не е било жертва на детско блудство.“ [74]
Изследване в Child Abuse and Neglect показва, че 59 процента от мъжете извършили сексуално престъпление срещу деца са били жертва на сексуален тормоз по време на своето детство. [75]
Журналът Journal of Child Psychiatry отбелязва, че някои момчета, които са били жертва на сексуално блудство, имат склонност да извършат подобно престъпления, но този път те да са в ролята на агресор и друг да е жертва. [76]
Този затворен кръг от сексуално блудство е трагичният резултат от опитите на хомосексуалистите да легитимират секс с момчета. За много момчета вече е твърде късно да ги предпазим от тези, които се възползваха от тяхната нужда от любов и внимание. Някои от тях в последствие след години също блудстват с момчета. Само като разкриваме лъжите и заблудите – включително академичните такива – на тези, които блудстват с момчета, можем да се надяваме да построим защитна стена около безпомощните деца. 


Статията е заимствана от: BGNS.net

– БЕЛЕЖКИ –
1. Dawn Fisher, „Adult Sex Offenders: Who are They? Why and How Do They Do It?“ in Tony Morrison, et al., eds., Sexual Offending Against Children (London: Routledge, 1994), p. 11.
2. Kee MacFarlane, et al., Sexual Abuse of Young Children: Evaluation and Treatment (New York: The Guilford Press, 1986), p. 9.
3. John Briere, et al., eds., The APSAC Handbook on Child Maltreatment (Thousand Oaks, California: Sage Publications, 1996), pp. 52, 53.
4. Kurt Freund, et al., „Pedophilia and Heterosexuality vs. Homosexuality,“ Journal of Sex & Marital Therapy 10 (Fall 1984): 198; See also Freund, K, and Watson, R. J., „The Proportions of Heterosexual and Homosexual Paedophiles among Sex Offenders against Children: an Exploratory Study,“ Journal of Sex and Marital Therapy 18 (1992): 34.
5. Bill Watkins & Arnon Bentovim, „The Sexual Abuse of Male Children and Adolescents: A Review of Current Research,“ Journal of Child Psychiatry 33 (1992); in Byrgen Finkelman, Sexual Abuse (New York: Garland Publishing, 1995), p. 300.
6. MacFarlane, p. 9.
7. Kurt Freund, et al., „Pedophilia and Heterosexuality vs. Homosexuality,“ Journal of Sex & Marital Therapy 10 (1984): 197. „The proportional prevalence of offenders against male children in this group of 457 offenders against children was 36 percent.“ See also, Kurt Freund, et al., „Heterosexuality, Homosexuality, and Erotic Age Preference,“ „Approximately one-third of these individuals had victimized boys and two-thirds had victimized girls. This finding is consistent with the proportions reported in two earlier studies,“ p. 107.
8. Watkins & Bentovim, p. 315.
9. Robert L. Johnson, „Long-term Effects of Sexual Abuse in Boys,“ Medical Aspects of Human Sexuality (September 1988): 38.
10. „Understanding and Investigating Child Sexual Exploitation,“ (U.S. Department of Justice, Office of Justice Programs, 1997), p. 12.
11. Watkins & Bentovim, p. 302.
12. Dan Black, et al., „Demographics of the Gay and Lesbian Population in the United States: Evidence from Available Systematic Data Sources,“ Demography 37 (May 2000): 141.
13. John O. G. Billy, et al., „The Sexual Behavior of Men in the United States,“ Family Planning Perspectives 25 (March/April 1993): 58.
14. J. Gordon Muir, „Homosexuals and the 10 percent Fallacy,“ Wall Street Journal (March 31, 1993).
15. Milton Diamond, „Homosexuality and Bisexuality in Different Populations,“ Archives of Sexual Behavior 22 (1993): 300.
16. Ibid. Significantly, a number of studies that were surveyed, and which skewed the overall percentages of homosexuals upwards, included such vague definers as those having had „any homosexual body contact.“ In contrast, one study that was limited to self-identifying homosexuals found that less than 2 percent of the male respondents considered their „sexual orientation“ to be homosexual, p. 293.
17. Freund, „Heterosexuality, Homosexuality, and Erotic Age Preference,“ p. 107. In this and previous studies, Freund claims that homosexuals are no more likely than heterosexuals to be attracted to children (p. 115). However, Silverthorn, et al., mentions the limitations of studies by Freund and others: „Studies of homosexual male preferences are also limited. . . . The Freund et al. (1973) study was possibly compromised because the homosexual men used in the study were selected to be sexually attracted to adults, but not teenaged, males. The Bailey et al. (1994) study was limited in that it did not present participants with objective stimuli but simply asked participants to report what age of sexual partner they preferred . . . the Jankowiak et al. (1992) study . . . was limited in two ways: the homosexual male participants had a limited age range of ‘middle-aged professionals’ and the stimuli presented to participants were also of a limited age range (‘university to middle-aged’).“ Silverthorn attempted to correct these deficiencies, and in his study found that homosexuals „preferred younger partners than those who preferred female partners“ – including those as young as fifteen. Zebulon A. Silverthorne & Vernon L. Quinsey, „Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women,“ Archives of Sexual Behavior 29 (February 2000): 67-76.
18. Ray Blanchard, et al., „Fraternal Birth Order and Sexual Orientation in Pedophiles,“ Archives of Sexual Behavior 29 (2000): 464.
19. Ibid., p. 471.
20. John M. W. Bradford, et al., „The Heterogeneity/Homogeneity of Pedophilia,“ Psychiatric Journal of the University of Ottawa 13 (1988): 225. Elsewhere the study notes: „Researchers have variously estimated the incidence of homosexual pedophilia between 19 percent and 33 percent of reported molestations,“ p. 218.
21. Freund, „Pedophilia and Heterosexuality vs. Homosexuality,“ p. 197.
22. Michele Elliott, „Child Sexual Abuse Prevention: What Offenders Tell Us,“ Child Abuse and Neglect 19 (1995): 581.
23. The fact sheet discusses a study by Carole Jenny, et al., which claims that only 2 of 269 child molesters could be identified as gay or lesbian. Carole Jenny, et al., „Are Children at Risk for Sexual Abuse by Homosexuals?“ Pediatrics 94 (July 1994): 41–44. However, the Jenny study utilized an atypical research technique: the reported child molesters themselves were not interviewed. Instead, the researchers relied upon the subjective opinions of „informants“ who accompanied the child victim to the medical clinic. The qualifications for such „informants“ to determine the sexual behavior of the accused molester were not established. However, once it is „determined“ beforehand that pedophiles who molest boys cannot be considered gay or homosexual if they have had sexual relations with women, it is a foregone conclusion that few if any of the pedophiles –who often have girlfriends, are married, and have children – will be labeled homosexual. The Jenny study used this narrow profile despite the fact that the study itself found that 22 percent of the perpetrators were of the same sex as the victim. In these cases the molesters clearly engaged in homosexual sexual molestation.
24. „Fact Sheet on Sexual Orientation and Child Abuse,“ Human Rights Campaign (2001): available at: http://hrc.grassroots.com/family/soandchildabusefact/. The fact sheet discusses a study by Carole Jenny, et al., which claims that only 2 of 269 child molesters could be identified as gay or lesbian. Carole Jenny, et al., „Are Children at Risk for Sexual Abuse by Homosexuals?“ pp. 41–44. However, the Jenny study utilized an atypical research technique. The reported child molesters themselves were not interviewed; instead, the researchers relied upon the subjective opinions of „informants“ who accompanied the child victim to the medical clinic.
25. Note that the well-accepted definition of „child“ as someone between infancy and the age of maturation is employed here.
26. Bradford, p. 218.
27. „[Pedophiles] can be of either sex or any [sexual] orientation, i.e., homosexual, heterosexual or bisexual.“ Paedophilia: Some Questions and Answers (London: Paedophilic Informational Exchange, 1978); quoted in Seth L. Goldstein, „Investigating Child Sexual Exploitation: Law Enforcement’s Role,“ FBI Law Enforcement Bulletin 53 (January 1984): 23.
28. W. L. Marshall, et al., „Sexual Offenders against Male Children: Sexual Preferences,“ Behavior Research and Therapy 26 (March 1988): 390.
29. Freund, „Pedophilia and Heterosexuality vs. Homosexuality,“ p. 194.
30. Ibid., p. 197.
31. Bradford, et al., p. 217.
32. Ibid., pp. 218, 219.
33. Marshall, p. 390.
34. James Bickley and Anthony R. Beech, „Classifying Child Abusers: Its Relevance to Theory and Clinical Practice,“ International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology 45 (2001): 56.
35. Krisin A. Danni, et al., „An Analysis of Predicators of Child Sex Offender Types Using Presentence Investigation Reports,“ International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology 44 (2000): 491.
36. Zebulon A. Silverthorne & Vernon L. Quinsey, „Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women,“ p. 73.
37. Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), p. 275
38. Marshall, „Sexual Offenders against Male Children: Sexual Preferences,“ p. 383.
39. W. L. Marshall, et al., „Early Onset and Deviant Sexuality in Child Molesters,“ Journal of Interpersonal Violence 6 (1991): 323-336.
40. W. D. Erickson, „Behavior Patterns of Child Molesters,“ Archives of Sexual Behavior 17 (1988): 83.
41. John F. Harvey, O.S.F.S., The Homosexual Person: New Thinking in Pastoral Care (San Francisco: Ignatius Press: 1987): 221
42. Ibid., p. 219.
43. Elliott, p. 581.
44. Marshall, „Sexual Offenders against Male Children: Sexual Preferences,“ p. 383.
45. Bradford, p. 219.
46. Bradford, p. 224.
47. „Understanding and Investigating Child Sexual Exploitation,“ p. 5.
48. Thorstad is co?author, with John Lauritsen, of The early homosexual rights movement (1864?1935) (New York: Times Change Press, 1974).
49. David Thorstad, „May/Boy Love and the American Gay Movement“ Journal of Homosexuality 20 (1990): 252.
50. Ibid., p. 253.
51. Ibid., p. 258.
52. Ibid., p. 266.
53. George Archibald, „U.N. Group Keeps Ban on Gay Lobby,“ Washington Times (May 1, 2002).
54. Raymond-Jean Frontain, „The Works of Allen Ginsberg,“ Journal of Homosexuality 34 (1997): 109.
55. Mary Eberstadt, „‘Pedophilia Chic’ Reconsidered“ The Weekly Standard 6 (January 8, 2001).
56. Ibid., p. 21.
57. Ibid., p. 22.
58. Ibid.
59. Ibid.
60. Ibid., p. 23.
61. Ibid. Emphasis added by Eberstadt.
62. Ibid., p. 23.
63. Ibid.
64. From the Gay Men’s Press website
65. Tom O’Carroll, Paedophilia: The Radical Case (Boston: Alyson Publications, 1982).
66. Daniel Tsang, editor, The Age Taboo: Gay Male Sexuality, Power, and Consent (Boston: Alyson Publications ; London : Gay Men’s Press, 1981), p.144.
67. Helmut Graupner, „Love Versus Abuse: Crossgenerational Sexual Relations of Minors: A Gay Rights Issue?“ Journal of Homosexuality 37 (1999): 23, 26.
68. Paula Martinac, „Mixed Messages on Pedophilia Need to be Clarified, Unified,“ Washington Blade (March 15, 2002).
69. Ibid.
70. Marie, E. Tomeo, et al., „Comparative Data of Childhood and Adolescence Molestation in Heterosexual and Homosexual Persons,“ Archives of Sexual Behavior 30 (2001): 539.
71. Harry W. Haverkos, et al., „The Initiation of Male Homosexual Behavior,“ The Journal of the American Medical Association 262 (July 28, 1989): 501.
72. Watkins & Bentovim, p. 316.
73. Gary A. Sawle, Jon Kear-Colwell, „Adult Attachment Style and Pedophilia: A Developmental Perspective,“ International Journal of Offender Therapy and Comparative Criminology 45 (February 2001): 6.
74. Cathy Spatz Widom, „Victims of Childhood Sexual Abuse – Later Criminal Consequences,“ Victims of Childhood Sexual Abuse Series: NIJ Research in Brief, (March 1995): 6.
75. Elliott, p. 582.
76. Watkins, p. 319. Watkins mentions several studies confirming that between 19 percent and 61 percent of male sex abusers had previously been sexually abused themselves.