Adsense-top

Защо България трябва да покани президента Путин на 3 март 2018 година

photo_verybig_6181371.jpg

България е суверенна държава и има право да кани всеки чужд представител и лидер, когото пожелае, а единственият критерий в тази посока са националните ни интереси и волята на мнозинството от българския народ.
Националният инициативен комитет за честването на 140-ата годишнина на Освобождението на България от османско владичество отправи покана до президента на Русия Владимир Путин да бъде съпатрон (заедно с президента Румен Радев, който вече даде почетен патронаж) на програмата от събития, посветени на годишнината, и да посети Република България на 3 март, когато ще е кулминацията на честването.
Веднага дежурната протестърска общност и представители на миниатюрни извънпарламентарни партии от десницата вдигнаха шум, че такава покана не можело и не трябвало да се изпраща, че посещението на руския президент не можело да се състои по време на българското председателство на ЕС.
Бяха изтъкнати и другите дежурни русофобски клишета и опорни точки, отдавна демодирани и безинтересни на българското общество.
И все пак на тези гласове трябва да се отговори, защото тезите им изначално са погрешни.
България е суверенна държава и има право да кани всеки чужд представител и лидер, когото пожелае, а единственият критерий в тази посока са националните ни интереси и волята на мнозинството от българския народ.
Една покана до руския президент не противоречи по никакъв начин на членството ни в Европейския съюз или НАТО, такива посещения и срещи само в последния месец руският лидер проведе с премиерите и президентите на Франция, Германия, Словения, Унгария, Гърция, Кипър.
Но да се върнем на България!
Нима точно на 3 март – деня на българския суверенитет след пет века робство, ще покажем, че не сме независима държава, че националният ни политически елит чака да ни разрешат кого да каним или не в страната си!?
Уважението към собствената ни история и респектът към историческата истина трябва да стоят по-високо от русофобските мании и комплекси на политици, представляващи само себе си.
Разбира се, държавното ни ръководство под натиска на русофобските ястреби може да не покани президента Путин, а например председателя на ЕК Юнкер, канцлера Меркел или президента Ердоган, но как ли ще погледне на една такава инициатива българското общество?!
Първият жест на новия френски президент Еманюел Макрон бе да покани Владимир Путин във Версай. Едва ли Макрон е по-недалновиден от нашите реформатори, едва ли е по-малко европеец и евроатлантик от тях.
Новоизбраният френски президент също използва полето на историята и културата – срещата му с Путин бе във връзка с откриването на мащабна изложба за Петър Велики по случай 300-годишнината от посещението му в Париж. Така Франция определи Русия като свой водещ стратегически партньор извън ЕС. Това, че Русия е естественият съюзник на Европа в битката срещу тероризма, за мир и просперитет, признаха всички трезвомислещи европейски и световни политици.
Има традиции през юбилейните години президентите на България и Русия да са патрони на тържествата. Така е било с течение на десетилетия.
Тържества за 3 март, откриване на исторически паметници, посветени на паметта на руските войни – герои от Руско турската освободителна война, са откривани във всички времена от Освобождението насам, независимо от политическата конюнктура.
Една визита на президента Владимир Путин ще продължи тази неоспорима историческа традиция. Той гостува в България за 125- годишнината и за 130-годишнината от Освобождението, а тези визити бяха приети с надежда и уважение от българското общество, дадоха импулс на развитието на българо-руските отношения.
За съжаление, след тези посещения и интензивния диалог в техните рамки в българо-руските отношения, настъпи вредна за нашия национален интерес пауза.
От 10 години заради патологичната русофобия на президента (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев в България не е имало президентско посещение от руска страна, това естествено даде лош знак за отношенията на всички други институционални нива, създаде празнина в икономическите и политическите отношения, създаде условия за провала на стратегически проекти.
На човешките и духовните връзки между двата народа не можа да повлияе, защото те имат своя много по-дълбок корен, неподвластен на конюнктурата – корена на славяно-православния цивилизационен модел, на вековната дружба, белязана от величави събития.
И още нещо, което буди учудване, когато реформаторите протестират срещу поканата до президента Путин. Тази покана идва от гражданското общество – Национален комитет, под патронажа на държавния глава на Република България, в чийто състав са представители на всички основни политически партии, участват министри, кметове на най-големите ни общини, патриархът и митрополити на Православната ни църква, водещи учени от БАН и ректори на висши училища, ръководители и членове на творчески съюзи, на музеи, общественици, представители на военно-патриотични организации и много други.
Тази покана е де факто плод на широк граждански и обществен консенсус, резултат от волята на огромното мнозинство от българските граждани. Нима може едни хора с претенциите за демократи, уважаващи плурализма и свободата, да игнорират волята на гражданското общество?!
Програмата на честванията е много богата.
Ние, разбира се, ще отдадем почит и към представителите на други нации, допринесли за нашето освобождение и не само на фронта, каквито са румънските и финландските войски.
Ще отдадем дължимото на западните дипломати, журналисти и общественици, приели каузата на българската свобода.
Да си припомним само за американския дипломат Скайлер, за английския журналист, също американец Макгахан или френския писател хуманист Виктор Юго.
Но ясно трябва да заявим – главната заслуга за нашето освобождение е на Русия, а ние ще бъдем нечестни и неблагодарни, ако не отбележим този светъл юбилей подобаващо с преклонение към пролятата кръв на братския руски народ за свободата на България и като част от славянската и православна солидарност. А официален представител, лице на руската държава, на руския народ е именно нейният пряко и демократично избран президент.
Историческата справедливост ни зове за това.
Нека си спомним, че преди 140 години цар Александър II – руският император, почти 8 месеца е пребивавал по фронтовете на България начело на своята армия, заедно със своя народ.
Според геополитическите теории в основата на всяка цивилизация лежи определен тип култура, традиции и духовност, а базисен елемент е религията. България е славянска и православна държава, а не англосаксонска или католическа, както може би се иска някому.
Ние с Русия принадлежим към един цивилизационен модел – славянско-православния.
Поради тези причина България и Русия имат специални отношения – това е легитимно понятие в дипломатическите отношения, което е уважавано от международните партньори на съответната държава, стига тя ясно да формулира този факт.
Подобни отношения имат много други държави. Да вземем англосаксонците – Великобритания и САЩ имат специални отношения и държат на тях, същото и е при германския модел – при немци и австрийци. България и Русия също имат своите специални отношения, скрепени с това, че от България в Русия е дошла кирилицата, свещените книги на православието, първият патриарх на Киевска Рус Киприян, а от Русия към България е дошло Освобождението. Това са исторически факти, които не могат да бъдат преиначени или подложени на забрава!
С какво точно се занимаваме днес? С пренаписване на историята и отричане, че Русия ни е освободила. Няма да стане!
Народът и Дядо Вазов отдавна са си казали думата:
Кат Русия няма втора тъй могъща на света,
тя е нашата опора – тя е нашта висота!
А дедите ни веднага след Освобождението са построили над 400 паметника от благодарност към братята руси, пред които и днес – 140 години по-късно, благодарният български народ, хора от всички поколения поднасят цветя в памет на героите.
Докато малка, но овластена част от елита ни под чужд диктат пренаписва историята и гори мостовете с Русия, под удар е подложен националният ни интерес: тръбите на „Газпром” ни заобикалят, вместо това се строи „Турски поток” с отклонение към Гърция и Италия, реакторите на АЕЦ „Белене” стоят като паметник на престъпното безхаберие.
Вместо да се превърне в регионален енергиен и геополитически център на Балканите, България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз и НАТО без визия за развитие, с трагични демографски и социални показатели. Отношението към Русия в този контекст е национално предателство, за което ще плащат поколения българи.
България има нужда от диалог с руското ръководство в сферите на икономиката, енергетиката, туризма. Естественото място за такъв диалог е именно позитивната атмосфера на общия празник, а естественият събеседник на този диалог е президентът на Руската федерация Владимир Путин.
Бавно и полека светът от еднополюсен става многополюсен.
Важна роля в този процес има Русия. Лидери от ранга на Меркел и Тръмп вече ясно заявяват и признават, че без Русия проблемите на сигурността в Европа и на борбата с тероризма няма да се решат.
Този съюз на Русия със Запада в битката с тероризма вече е в дневния ред на Европейския съюз, а настоящият и следващите председатели на Съюза по естествен път ще превърнат това в приоритет, ще търсят пътища за диалог и конкретни съвместни инициативи. Тоест една визита на президента Путин няма да навреди на българското председателство на ЕС, а обратното – ще го изпълни с ново съдържание!
По време на председателството ние можем да станем мост на диалога между ЕС и Русия, особено за приоритета „Сигурност в Европа и борба с тероризма”, който вече държавното ни ръководство изведе като важна част от дневния ред на председателството.
И най-накрая: тези, които днес опонират на посещението на Путин, са извънпарламентарни партии, които народът не пожела да посочи като свои представители в законодателната власт, те имат според всички анкети символичния рейтинг от 2-3%. В същото време всички социологически данни показват, че над 80% от българите искат развитие на приятелски отношения с Русия.
Коя позиция тежи повече, всеки може да прецени сам!

Източник: Епицентър.бг