Adsense-top

Германия отново ще трябва да капитулира пред САЩ


В четвъртък в хода на разговора с ръководството на ЕС в Брюксел президентът на САЩ Доналд Тръмп изказа недоволство от търговската политика на Германия: „Германците са лоши, много лоши. Обърнете внимание на милионите автомобили, които продават в САЩ. Ужасно е и ние ще прекратим това.” Тези думи са цитирани от списание „Шпигел”, което се позовава на неназовани участници в преговорите. Тръмп се срещна с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и главата на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, а след това към тях се присъедини и председателят на Европарламента Антонио Таяни, както и върховният представител на Евросъюза по външните работи Федерика Могерини. Но не е важно кой точно е разказал думите на Тръмп на пресата. По-важно е, че той наистина мисли така. Не за германците като народ, разбира се, а за германската политика.
Впрочем на европейските и американските служители им се наложи да опровергават обвиненията, че Тръмп не обича германците. Юнкер каза, че съобщенията за поведението на президента Тръмп са преувеличени. „Той не е говорил, че германците се държат лошо” и  не е бил агресивен на преговорите по отношение на Германия, отбелязва ръководителят на европейското правителство.
А Гари Кон, главен икономически съветник на президента Тръмп, обясни, че Тръм не осъжда Германия като цяло, „той просто каза, че те са лоши в търговията, но той няма проблем с Германия”. Бащата на Тръмп е германец, добави като последен аргумент съветникът Кон. И това е вярно, а също и че Тръмп няма проблем с германците, но има проблем с Германия.
САЩ виждат в Германия търговско-икономически конкурент. И Тръмп, който си е поставил за цел да засили позициите на САЩ на световния пазар, и да проведе програма за реиндустриализация на Америка, с всички сили ще се опитва да натиска конкурентите. Но ако натискът върху Пекин даже по търговско-икономическите въпроси, се възприема като спор с геополитически конкурент, то натискът върху Германия, която в геополитически план зависи от САЩ, предизвиква удивление.
Как така ние вчера имахме намерение да строим заедно „светло капиталистическо бъдеще”, тоест единно Трансатлантическо партньорство, фактически общ пазар между САЩ и Европа, т.нар. икономическо НАТО, а сега, когато в Белия дом се смени господарят – всички ни натискат, отказват се общите планове и глобалисткото бъдеще. Този въпрос вълнува не само проатлантическата част от германския елит, но и изобщо целия атлантически елит като такъв, от Ню Йорк до Берлин. Какво се случва в отношенията между САЩ и Германия?
Търговският дефицит от 65 милиарда долара, който е в полза на Берлин, естествено е само част от проблема. Тръмп иска да получи от Германия отстъпки не само в търговията, но и в политиката. Тръмп настоява да прехвърли отношенията вътре в НАТО на нещо като стопанска сметка и европейците сами да си плащат за своята сигурност. Но за да направи разходите си за отбрана до 2% от БВП, Германия трябва да увеличи настоящите си разходи за военни цели повече от един път и половина. „Простите” германци категорично не искат това. Но и германските ръководители също не считат такива разходи за оправдани. Обаче не могат да кажат: „Е, как така, САЩ са ни окупирали, а отгоре на всичко ще трябва и да им плащаме за това.” И поради тази причина са принудени да ругаят Тръмп или пък да си дават вид, че имат намерение да изпълнят решението на НАТО.
По същият начин Тръмп иска да закачи на Германия и решаването на европейските проблеми, тоест тяхното ръководство в рамките на атлантическия проект, към който по неговото разбиране, се отнасят не само Балканите, но и Украйна. От гледна точка на Берлин (или по-точно на немалка част от германския политически елит) това също е странно. Отначало по заповед на Вашингтон Германия встъпи в схватка с Русия –въведе санкции заради Украйна, а сега, когато новата власт в САЩ загуби интерес към Украйна, германците трябва сами да решават „украинския проблем”.
Но как? Да вземат Украйна под своето крило, означава окончателно да се скарат с Москва и то без всякакъв смисъл. Няма да получат Украйна, а с Русия ще бъдат в пълна вражда. Много хора в Берлин разбират, че да атлантизират Украйна, тоест да я отделят от Русия, няма никакви шансове. А трети път за последния век да се конфликтират остро с Русия заради чужд интерес – това дори за германците е прекалено...
Освен това, на Тръмп изобщо не му харесва идеята за по-нататъшно укрепване и усилване на Евросъюза. Той, както и много геополитици, счита, че ЕС е само едно прикритие за Германия. Тоест, ако САЩ поддържат укрепването на ЕС, фактически помагат на своя конкурент, което Тръмп естествено не може да понесе. Така че Тръмп няма нищо против да играе и за отслабването на ЕС. И тук интересите на САЩ и Германия се разминават.
Всичко това създава една парадоксална ситуация за германския елит. Германия продължава да бъде страна с ограничен геополитически суверенитет и много силна икономика. Страна, която е ядрото и двигателя на огромен интеграционен проект, който обаче се намира в зависимост от наднационалния атлантически проект и от англосаксонския елит. Тоест, от сили, които са външни за Германия.
Докато на власт в САЩ бяха тези, които не поставяха под съмнение „атлантическото единство”, германците можеха и да са недоволни от своя ограничен суверенитет, но повече мислеха за конкретната работа по структурирането на ЕС. Важното е да се укрепи ЕС, а после там някак ще се разберем със САЩ в единния глобален проект. Но победата не неоизолациониста Тръмп постави въпроса съвсем ребром. САЩ се отнасят сега по друг начин към Германия. Виждат в Германия вече не полувасал, а всъщност полуконкурент. Какво може да направи Берлин в този случай?
Пред Германия има два пътя: да се надява на това, че Тръмп, това е нещо като сън, и скоро всичко ще се върне на мястото си; или да се опитва да се договори с тази нова, необичайна Америка. Меркел засега се опитва да седи и на двата стола. Това беше нагледно демонстрирано и от поведението й в четвъртък.  
През първата половина на деня Меркел си обменяше комплименти с Обама в Берлин на масовия митинг, а вечерта отлетя за Брюксел за среща с Тръмп. Впрочем надеждите, че „вашингтонското блато” (или наднационалният атлантически елит) набързо ще се справят с „президента-сюрприз”, се стопяват с всеки изминал ден. А с общуване с „президента в изгнание” (както „Вашингтон таймс” нарича Обама) няма как да се решат текущите проблеми с Вашингтон, само се засилват неприятностите.
Така че Меркел, а скоро и нейният наследник след изборите през септември, ще трябва да строят отношенията по тази логика, от която се ръководи Тръмп. Защото Германия не може да си позволи да започне геополитическа битка на два фронта – и с Русия, и с Америка. Още повече в ситуация, когато Тръмп и Путин имат намерение в скоро време да проведат своята първа среща именно на германска земя.

Източник: http://a-specto.bg