Adsense-top

Предпочитам да лъскам обувки, отколкото да съм банкер


Миналия четвъртък, за първи път в живота си, ползвах услугата на ваксаджия. Седнах на стол пред църквата Света Дева Мария с арките, а мъж коленичи пред краката ми и започна да лъска ботушите му с боя Kiwi, парцали и четки, пише журналистката от FT Люси Келауей. Никога преди това не ми бе хрумвало нещо такова. Това отчасти се дължи на факта, че не забелязвам надрасканите обувки, докато не станат срамно неугледни и тогава чак си ги лъскам сама. Освен това има нещо неприятно в това някой да ти лежи в краката. Когато работех на Уолстрийт в началото на 80-те години, си спомням, че виждах опашки от мъже в костюми, седящи на високи столове, четейки Wall Street Journal, докато други мъже с мръсни престилки им лъскаха обувките. Либералната ми душа от Северен Лондон потръпваше при тази гледка, си спомня Келауей.
иналата седмица обаче един колега ми каза, че току-що са му лъснали обувките, а човекът, който го е направил, е бил един от най-доволните от работата си хора, които е срещал. Заинтригувана от това, реших да го посетя.
По-рано същата седмица присъствах на официална вечеря, където седях до жена на висока позиция в голяма банка. Попитах я дали й харесва да е банкер и получих сериозна доза разочарование и нещастие от нейна страна. Всеки, който планира да гради кариера в сферата на финансовите услуги, каза тя, е доста полудял.
Първо, бремето на регулациите прави живота невъзможен. След това идва политиката и безконечната необходимост да се показваш. Сексизмът е ендемичен. Бюрокрацията и културата на пазене на гърба пък са толкова дълбоко залегнали, че промяна в тази насока е невъзможна.
Топ банкери идват на Шумът на парите
Форумът остава безплатен, като в двата си дни ще предложи на аудиторията общо шест панела
По време на двете десетилетия на тази работа тя бе заработила достатъчно пари, за да не й се налага да работи никога повече и изпитваше радост от това, че току-що си бе подала предизвестието за напускане.
Около времето, по което тя се присъединява към банката, млад французин, който току-що е завършил университет, влиза в църква, която се намира съвсем близо до централата на нейната банка от стъкло и мрамор, в която тя работи и помолил за разрешение да лъска обувки в двора на църквата. В продължение на близо 20 години този човек идва там в 11.30 часа всеки ден, разпъва зелен чадър и лъска обувките на банкерите от лондонското Сити по време на обедната им почивка. 
Може да си помислите, че това е възможно най-лошата работа. Децата в Мумбай се занимават с лъскане на обувки, когато са изгубили баща си и трябва да вършат нещо, за да не гладуват. Това е по-лошо от спускане в комина, което не включва пълзенето в краката на някой друг.
За Марк обаче е нещо друго. Когато идва в Лондон в началото на 90-те години, той се надявал да започне работа в някоя медия. Тъй като компанията, в която работел като стажант, не му плаща нищо, той финансирал тази работа с лъскането на обувки. След известно време открил, че медийната компания е фалшива; той открива по-голямо задоволство с кутия вакса и четка в ръце.
Докато лъскаше ботушите ми, го попитах какво точно харесва толкова много в работата си. “Не трябва да съм умен,” каза той. “Мога да бъда толкова тъп, колкото ми харесва. Не се опитвам да впечатля никого.”
Това е отлична теза. Аз прекарах половината си живот, опитайки се да впечатлявам хората, а това е изтощително. Единственото по-лошо нещо от това да се преструваш на  умен е да работиш с хора, които се преструват още по-ефективно от самия теб. Точно с това се бе сблъсквала съседката ми по място на онази официална вечеря.
Следващото хубаво нещо относно работата е задоволството от самата работа. Вземаш чифт лошо изглеждащи обувки и осем минути по-късно те блестят. Това също ми е познато. Едно от страхотните неща на това да си журналист, за разлика от това да си банкер, е задоволството, което идва от работата, която си свършил, която е завършена и която можеш да видиш.
Третото и най-важно нещо е, че лъскането на обувки, в сериозен контраст с банкирането, носи на клиентите удоволствие. Тръгвайки си с лъщящи ботуши се чувствах по-добре. Да караш някой друг да се чувства добре винаги е надежден източник на щастие.
По тази причина фризьорите и козметиците са по-високо в класацията на щастливите професии, в сравнение с мениджмънт консултантите и корпоративните адвокати. Като журналист се опитвам да нося удоволствие на читателите също, но никога не виждам как хората се наслаждават на статиите ми. При лъскането на обувки задоволството си личи веднага и точно под носа ти.
Четвърто, разговорът е приятен. Според Марк повечето хора в Ситито копнеят за нормален разговор и разказват на ваксаджията си всевъзможни интересни, а понякога и вулгарни неща.
Последно, той решава какво да бъде работното му време. Затова лъска обувки по обяд, когато има работа, а през останалото време работи като преводач.
Има само едно нещо по-добро от това да си банкер, отколкото ваксаджия, и това са парите. Марк взема по 4.50 паунда за едно лъскане на обувки, което означава, че печели по около 30 паунда на час.
Той не е спечелил достатъчно пари, за да се пенсионира. Няма проблем обаче, защото той и не иска.

Източник: Novini.bg