Adsense-top

Досега стенограмите стреляха: Стоянов и Костов - по БСП, Борисов – по Станишев, Първанов – по Дянков

Резултат с изображение за изображение парламент

За българския политически живот стенограмата е като богинята на възмездието Немезида. Тя не случайно е изобразявана с везни и меч в ръка, яхнала колесница, в която са впрегнати грифони, защото възмездието трябва да се получава справедливо, според заслугите и бързо!
 Защо в един прекрасен ден обществото узнава за някакви страшни неща, ставали зад гърба му?
Обикновено този, който вади записи от срещи, които до този момент са били секретни, разчита с тяхна помощ да се възцари справедливост. Така, както той я разбира. В повечето случаи  – да се удари политическият противник, да бъде представен със собствените му думи в лоша светлина пред обществото. Надеждите са това да издигне високо на небосклона на политиката едни сили и да доведе до залеза на други. Най-добре, ако въобще ги изпрати в политическото небитие. Всичките тези действия задължително се разиграват на фона на водопад от клетви, че това се прави в името на истината!
Поне така е било досега.
 Темата за стенограмите отново стана популярна, след като президентът Румен Радев се обяви за разсекретяване на разговорите за съдбата на затворената по това време КТБ, водени на „Дондуков“ 2 на 29 юни 2014 г.
Премиерът Бойко Борисов, който е един от участниците в срещата като лидер на ГЕРБ, подкрепи идеята на Радев.
Бившият лидер на БСП Михаил Миков, който е председател на парламента през юни 2014 г., припомни, че два пъти е искал тайната от тези разговори да бъде свалена.
Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Владислав Горанов, Петър Чобанов, Менда Стоянов, Румен Гечев, Йордан Цонев - всички те участници във въпросното заседание, се обявиха за отваряне на архивите, документирали тази среща.
Домакинът на срещата Росен Плевнелиев обаче е против. И се мотивира: „Ако се разсекрети документът, утре всеки политик ще ходи на „Дондуков“ 2 само с медийни опорни точки!“
 В аргументите на Росен Плевнелиев може да се види рационално зърно. Както има рационално зърно във всяко съмнение, но това не означава, че нищо не трябва да се прави. Държавата отпусна 1,2 млрд. лв. заем на фонда за гарантиране на влоговете и вложителите в банката с до 100 000 евро си получиха парите. Държавните пари са на всички нас, следователно, гражданите имат право да знаят истината, колкото и условно да звучат тези думи.
След банковата криза от 90-те години българското общество е изключително чувствително на тема банки, пари и влогове. Доверието във финансовите институции бе възстановявано дълго, но за сметка на това лесно може да бъде взривено. Точно напрежението около КТБ и опашките пред тази и други банки през юни 2014 г. доказват това. И затова е важно да се знае кой политик каква позиция е отстоявал тогава. Така ще се прегради пътят на манипулациите с полуистини и недоизречени истини, които виреят тогава, когато прожекторите не осветяват цялото "политическо поле". И не на последно място - КТБ се превърна с оръжие, с което политиците се "бодат" като на панаирджийска сцена, използвайки неосведомеността на публиката в детайли.
 Затова позицията на президента Плевнелиев в този случай е странна. Тук не става дума за защита на частни права. Всички участници в разговорите на "Дондуков" 2 са публични фигури. До един! Те не са от вчера в политиката и знаят, че всичко тайно един ден става явно. Видели са да се вдига завесата от не една и две тайни.
 Друга тема е съмнението. То винаги има място или поне така показва опитът след 1989 г. Също той сочи, че стенограмите обикновено се използват като оръжие.
 Трудно е да се каже откога е започнало използването на стенограмите като оръжие. В края на 90-те години се заговори за отваряне на стенограмите от заседанията на т.нар. Кръгла маса. И през 1997 г. те станаха публично достояние. Става дума за разговорите от 3 януари до 14 май 1990 г. между управляващата тогава БКП от една страна и нововъзникналите и възстановени опозиционни партии, от друга, затова как да се извърши мирният преход от тоталитаризъм към демокрация. Те са проведени по примера на други страни от Източна Европа. Дълго време в изказванията си редица политици внушаваха, че там са ставали страшните договорки как да бъде ограбен народът. Но от разсекретяването им тази част от народа, която причислява себе си към загубилите от прехода, едва ли разбра защо съдбата му е точно такава. И затова още вярва, че има нещо скрито – покрито.
 През 1997 г. бяха отворени и други стенограми. Иван Костов като премиер извади записа от заседанието на правителството на Жан Виденов от 10 януари 1997 г. А Петър Стоянов като президент публикува записите от разговорите на 4 февруари с.г. Може би тяхната политическа цел е била да дискредитират БСП, чиито лидер и премиер бе Виденов. Може би да оправдаят собствените си действия, като водачи на уличните протести срещу втория мандат на БСП. Тогава БСП бе смачкана, политически изолирана като единствената партия в парламента извън т.нар. реформаторско мнозинство. Но който днес непредубедено чете въпросните документи, вижда, че премиерът Виденов се е придържал към закона, подчертавайки на няколко пъти, че макар и в оставка, действа по искане на парламента. Който според конституцията е работодател на правителството. И, че ако някой е разчитал да прочете призиви по адрес на протестиращте: „Смажете ги! Бийте ги!“, е останал разочарован.
 В по-ново време Георги Първанов като президент извади записите от своите разговори с министъра на финансите Симеон Дянков. Това става на 5 март 2010 г. В завихрилия се след публикуването им скандал се стигна до предверието на процедурата по импийчмънт на президента. Днес малцина си спомнят това. Затова малко предистория. Финансист №1 гостува в „Шоуто на Иван и Андрей“ и там му задават въпрос: „Млад милиардер ли е президентът?“, на който Дянков отвръща: „Определено не е млад!“ Естествено, Георги Първанов е възмутен. Дянков отива на „Дондуков“ 2 и се оправдава. Първанов публикува разговора. Надига се вълна от съпричастност към министъра, чиито лични права били нарушени, на гребена й са ДСБ и „Атака“. Двете политически сили настояват мандатът на държавния глава да бъде преждевременно прекъснат. Те са „малки“, но в парламента подкрепят „големия“ ГЕРБ, който управлява с кабинет на малцинството. И за малко Георги Първанов да стане първият български президент, срещу когото е задействана процедура за отстраняване. Борисов, който и тогава е премиер, първо казва „Да“ с думите: „След като нашите партньори в парламента са го направили, след като президентът се изложи по този начин – ако не ги подкрепим, това означава какво? В случая ще ги подкрепим, понеже те искат. Иначе аз не бих предизвикал такава криза, но те са ми по-важни вече от президента Първанов!” Това е през март. Няколко месеца по-късно обаче, през ноември, премиерът сменя позицията си, като заявява, че един импийчмънт само „ненужно ще вдигне акциите на Първанов“. „Президентът Георги Първанов трябва да се извини за напрежението, което провокира, но сега не е време за импийчмънт“, е окончателната „присъда“ на Бойко Борисов. И така затваря темата въобще.
 В началото на септември 2009 г. Бойко Борисов разсекрети стенограми от заседанията на правителството на предшественика си Сергей Станишев. В изнесените разговори става дума за държавния бюджет и дали той е пробит. Стенограмата тогава бе елемент от залпа, който току-що дошлата на власт партия ГЕРБ, изстреля срещу БСП. По същото време, септември 2009 г., министри от тройната коалиция (предимно от БСП) ставаха първо герои на негативни медийни публикации, а по-късно някои от тях и клиенти на прокуратурата.
След като медиите бяха изпълнени с твърдения от рода на: „Лъсна най-голямата лъжа на Станишев. Бившият премиер и министрите му са били наясно, че завещават продънена хазна, но нагло са скрили”, Станишев отговори. И каза: „Стенограмите говорят за загриженост! Никакви харчове извън това, което е залегнало като плащания по съответните министерства за издръжка, не са правени!“ А министрите от кабинета в различни разговори споделяха, че едва ли биха говорили толкова прямо (като изказ), ако знаят, че утре думите им ще се развяват из медиите.
 Въобще като министър-председател Бойко Борисов въведе практиката да се публикуват стенограмите от заседанията на правителството. Те обаче често изглеждат като пропаганда. Много често, извън чисто информационния момент, публикуваното може да бъде обобщено с думите - „Ние градим, те не успяха и затова ни завиждат“. Но от стенограмите излизат и забавни неща. Като на 24 август 2012 г., когато кабинетът обсъжда готовността на училищата за новата учебна година, премиерът се обръща към министъра на образованието Сергей Игнатов: „Искам да знаеш бай Киро с теслата днес какво работи. Децата започват на 17 септември!“
 Освен тези стенограми, които може да наречем държавни, има и други. Стенограми от разговори, записани със специални разузнавателни средства. От тях като че ли най-популярни са станалите известни като „Ало, Ваньо“ - между Бойко Борисов като премиер и Ваньо Танов (вече покойник) като шеф на митниците. От същата поредица са и разговорите на „двете каки“ (съдийките Янова и Ченалова) за проблемите в съдебната система. Премиерът Борисов е забъркан и в този диалог, както и в друг, където участват и бившият министър на земеделието Мирослав Найденов и бившият софийски градски прокурор Николай Кокинов. Но за разлика от стенограмите от заседания на официални държавни органи, тези не са документ. Но пък за тяхното използване е безпощадно ясно, че става дума за оръжие.
 Въобще, в българската политика стенограмите са като фойерверките на Нова година, но с обратен знак. Гърмят силно и целят да предизвикат съвсем предвидим и очакван ефект. Но докато от залповете в първите минути на всяка Нова година се очаква да предизвикат възхищение и радост, разсекретените тайни са „залп“ с друга цел. Залп, който трябва да предизвика справедливо възмущение и призив за възмездие.
 Дали и залпът КТБ ще се окаже халосен, предстои да видим.
Все пак винаги има "първи път".

Източник: Епицентър.бг