Adsense-top

Ако Тодор Живков беше…

18192510_665544383570437_8905250447693403196_o.jpg

Спомняте ли си прочутата фраза на Тодор Живков: „Таз година полупроводници – догодина цели!“. Не съм сигурен, че я е казал или просто това е един от многото вицове за него – които самият той, впрочем, слушал с удоволствие. Но е популярна.
Тази реплика, за полу- и целите проводници, е привеждана много пъти като доказателство за глупостта на тогавашния ни държавен глава: сиреч, какво можем да очакваме от такъв неграмотник?
Вярно е, че Тодор Живков не беше интелектуалец. Човекът си беше селянин. Това си личеше и беше, кога с по-голямо, кога с по-малко основание, повод за насмешки, подигравки и гаври с тогавашния ни държавен лидер.
А сега нека си представим, че му беше хрумнало друго нещо, много по-оригинално от репликата за целите и половинките проводници.
Например – да забрани детските балончета.
Да, да, същите тези балончета, които са една от любимите играчки на децата – надуват се, докато се спукат или отлетят нанякъде. По-често се пукат. И това също е едно от удоволствията от играта с тях.
Защо да ги забрани ли? Ами, защото може, например, някое дете да се задави със спукано балонче и да умре.
Смешно ли е? Ами, смешно е. Защото ако някой посочи дете, умряло заради глътнато балонче, ще заслужи награда на Световната здравна организация за невероятна медицинска сензация.
Щеше ли Тодор Живков в този случай (е, заедно с останалите от Политбюро на ЦК на БКП, където се вземаха подобни важни решения) заслужено да бъде обект на подигравки?
Охо, и още как – човек лесно може да си развихри фантазията, за да си представи коментарите, гаврите и ехидните подмятания как комунистите се опитват тъпо, глупаво и некадърно да демонстрират фалшива грижа за човека; а пък за кого е истинската грижа, то е ясно, даже и името се знае на човека!
„Свободна Европа“, „Свобода“, „Гласът на Америка“ и други „черни“ радиостанции щяха да си пълнят рубриките години наред с присмехулни легенди за „опасните спукани балончета“ – и щяха да ги сочат като нагледен пример за спукания балон на фалшивата комунистическа идеология.
Или пък друго можеше да хрумне на комунистическия диктатор Тодор Живков – да икономисва енергия. Електричество. Ток. Нищо, че имаме АЕЦ. И за целта да забрани производството на прахосмукачки, по-мощни от, да речем, от 1600 вата. Тогава май не произвеждахме прахосмукачки – но, да речем, че беше забранил вноса им. Не лично той, де – можеше да излезе такава директива пак на Политбюро или на Държавния съвет или на някоя друга комунистическа диктаторска институция. И пак щяха да валят като радиоградушки присмехулни коментари по „черните станции“ (съвсем заслужено, разбира се), и пак щеше да има подигравки за мощната социалистическа енергетика, която не може да издържи натоварването от прахосмукачките на домакините-чистофайнички.
Ами ако Тодор Живков, заедно с цялото Политбюро беше забранил кривите краставици? Тук вече градушките от подигравки щяха да се превърнат в тайфун, който сигурно нямаше да утихне до края на „студената война“. Може да си представим възможните хумористични идеологически предложения кривите краставици да се поправят, примерно, като се изпращат в специално охранявани складове-лагери на курсове за превъзпитание, за да следват правилната партийна линия, която може да бъде само права и никаква друга.
Ами ако Тодор Живков беше заповядал всички прасета да си имат играчки в кочините, за да бъдат „щастливи“? И кокошките- и те с играчки?
Щяха ли да са справедливи всичките тези насмешки, подигравки и гаври по адрес на Тодор Живков? Очевидно, да. Разбира се – на кой идиот може да му хрумне да забранява на децата да надуват балончета? Или „прекалено мощните“ прахосмукачки над 1600 вата – като че ли до тях е опряло да се икономисва ток? И кокошките и прасетата да бъдат щастливи, като им дадат да ритат топки – и с този идиотизъм да се занимава висшият орган на властта в една държава? Ами кривите краставици?
Идиотизъм ли са подобни „управленски решения“?
Идиотизъм пълен.
Кретенизъм?
Кретенизъм тотален.
Чиновническа дивотия?
Дивотия ненадмината.
Щяха да съсипят бай Тошо от подигравки.
И с основание.
Добре, но нали същите тези неща, и то под формата на „директиви“, ги нареди т. нар. „Европейска комисия“ – върховният орган на властта в Европейския съюз, която управлява същия този съюз.
По същото време, когато Европа се тресе от конфликти и терористи се развъждат – „развъждат“ в буквалния смисъл, раждат се и израстват също в буквалния – съвсем буквалния!, смисъл под самите прозорци на същата тази Европейска комисия, в прочутия терористичен брюкселски квартал „Моленбек“ – в това време въпросната Европейска комисия се занимава да забранява кривите краставици, детските балончета,“мощните“ прахосмукачки, и да се грижи за „щастливите“ кокошки и прасета!
Как да наречем този Европейски съюз, който се управлява от такива „органи“, занимаващи се с подобни идиотизми?
Дали пък да не го наречем идиотска организация?
Ами как иначе, щом го ръководят идиотски органи?
Очевидно една организация, ръководена с идиотски управленски решения, създадени от чиновнически идиоти, „работещи“ в идиотски управленски органи, може да бъде наречена само идиотска – и това е най-точното нейно определение.
През 1988 г. в ЕС влезе в сила прочутата директива за забрана на кривите краставици – Директива на ЕК номер 1677/88.
За изминалите години европейският идиотизъм не намалява. Никак. Той се развива!
През октомври 2011 г. влезе в сила директивата за забрана на детските балончета.
На 1 януари 2012 г. влезе в сила директивата за „щастливите кокошки“.
На 1 януари 2013 влезе в сила директивата за „щастливите прасета“.
На 1 септемвир 2014 г. влезе в сила директивата за „мощните прахосмукачки“.
Но защо никой не нарича чиновниците, управленците от ЕС, които се занимават с подобни идиотизми, идиоти? Защо „свободните и демократични“ медии не се гаврят с тях и не ги подлагат на унищожителен присмех – както щяха да сторят с някогашните комунистически тартори?
Защо Тодор Живков беше осмиван заради няколко думички – при това без да се знае дали наистина ги е казал (но, забележете, и до ден-днешен той не е подиграван или осмиван НИТО ЗА ЕДНО свое управленско решение!) – а демократичните европейски чиновници-идиоти биват отминавани с мълчание?
Защото са на европейско идиотско ниво – което е ро-високо от балканското идиотско ниво? Но нали именно затова трябва да се гаврят с тях?
И какво се оказва в края на краищата: че „дребният балкански хитрец“, „селяндур“, „червен сатрап“ Тодор Живков не е успял да се издигне даже до половината ниво на идиотизъм на европейските чиновнически идиоти?
Нищо чудно, ако той беше начело на Европейския съюз, идиотията на тази организация с всичките й „директиви“ да беше намаляла минимум наполовина.
Уви, като гледаме резултата от нейното съществуване, можем само да си мечтаем: ако Тодор Живков беше…

Автор: Любомир Чолаков