Adsense-top

Кеворкян: Костов, редовен бизнесмен ли е? Ами, Симеон – който два пъти си взе едни и същи гори?

И Емил Кошлуков се загрижил за телевизионната публицистика. Има основания, разбира се. Щеше да е по-добре обаче, ако не участваше толкова често в слабоумни предавания – заедно със силиконови мадами и глави. Негова си работа.

Загрижил се също, дали Киро Японеца е „редовен“ бизнесмен. Ами, Костов, примерно, редовен бизнесмен ли е? Ами, Симеон – който два пъти си взе едни и същи гори? Ами, всички останали политически бизнесмени/Мародери?

Друго би трябвало да ни раздразни от тазсутрешното интервю с въпросния Японец, който иначе си е обикновен циганин. В предаването на Антон Хекимян, Росен Цветков, който показва добри качества като репортер, вметна нещо неприлично: какво бил казал американския посланик през 2003 година за циганина-японец. Това е каубоят Пардю.

Обаче: откога казаното от някакъв посланик е самата истина – със силата на присъда?
Въпросният – и другите посланици – са казвали доста по-лоши неща за немалка част от българския елит. Но това не им пречи след това да се мляскат със същия този елит. Той пък чудесно си живурка и дори управлява. Не цитирайте посланици. Смешно е.

Същите посланици не отрониха досега нито дума за Криминалната Приватизация.
Няма и да кажат. Защото трябва да споменат и хайдушката афера с двете американски централи „Марица“ 1 и „Марица“3.

Емил дава безплатни съвети за телевизията. Някаква „миска“ пък раздава безплатни силиконови гърди. При това своите – били малко употребявани. И това трябва да минава за благотворителност. Случило се в предаването „Комбина“. Дамата искала да зарадва някоя бедна абитуриентка: сложила си повече кубици, а „предните гърди“ – за благотворителност.

Вече не е достатъчно само да показвате подобни неща – без да кажете, че те са израз на дива пошлост. Така и самата телевизия се превръща в идиотска.

Сега остава някоя водеща да си подари силиконовия мозък – кой ли ще е щастливецът?

Зрителите усърдно ги разчекват между силиконовите гърди и силиконовите глави. За силиконовите думи – да не говорим. По телевизиите обичайно шестват хора, чиито усти са по-големи от мозъците им. А силиконовото говорене е заразително. На Гергьовден имаше репортаж от Граф Игнатиево, и един летец, видя ми се сериозен човек, изтърси:
„Дай Боже, догодина да имаме нов самолет – за България, за българите…“

Помисли малко и добави: „А и за НАТО“. Вече се грижим и за НАТО. Остава да се загрижим за Космоса.

Неколцина читатели на предишната ми дописка ме упрекват, че съм довел Симеон – Горския, че съм го натрапил на публиката, а сега съм бил критичен към него и пр. Някои факти, изглежда, трябва да се повтарят непрекъснато. Но, най-напред: Защо Горския? Екс-царят веднъж беше питал един приятел, как го наричат хората край него зад гърба му. И му подсказал, хихикайки: „Сакса, нали?“ Приятелят ми смутолевил нещо – но не посмял да му каже, че го наричат „Горския“.  Ясно защо. Но за Сакса – в следващата дописка…

Кеворк Кеворкян, Фейсбук