Adsense-top

"Турция има законспирирана разузнавалтелна мрежа, включваща и агентура за влияние в България"


- Проф. Радулов, вие сте един от организаторите на научна конференция на тема „Европа: Глобални заплахи и интегрирана сигурност. Сигурност в Черноморския регион“. Можете ли да направите ваша класация на трите най-важни предизвикателства пред националната сигурност на България? Нестабилният регион, ислямизираща се Турция, слабостта на Европа пред мигрантското нашествие?
— Според мен заплахите са многобройни и комплексни, трудни за проактивно идентифициране и реално противодействие. Но ако трябва да се отделят трите най-значими, то аз предлагам следните три. Първо: общото сравнително ниско ниво на сигурност в ЕС, което си пролича от извършените терористични актове на територията му.
На второ място бих откроил липсата на сериозно взаимодействие и координация при противодействието на тероризма и организираната престъпност, които са тясно свързани и с мигрантския поток и със съществуващите капсулирани мигрантски мюсюлмански общности в държавите от ЕС.
И на трето: трагично ниското ниво на противодействие на престъпността в страната, съчетано с висока корупция и ниска гражданска сигурност.
— Напоследък прави впечатление затихващият натиск върху нашата граница, свързана с бежанския поток. Вие как си го обяснявате? Дойде ли краят на преселението към богата Европа?
— Затихващият натиск върху българо-турската граница отслабна поради редица обстоятелства – ясното вече за мигрантите положение, че ако кандидатстват в България за статут, трябва да останат тук. След това идва и повишеното внимание на сръбската и унгарските граници, които възпрепятстват свободното нелегално проникване в Западна Европа. Както и улесненото получаване на статут при проникване през водните граници – Италия, Гърция, при бедстващо положение и опасност за живота, макар и не свързани с военно преследване.
Експертите, които внимателно следят конфликта в Близкия Изток, считат, че успешните действие срещу „Ислямска държава” по изтласкване от завладените от нея територии ще доведат неминуемо до прехвърляне на активистите ѝ в други държави. Сред тях — и страни от ЕС, където вече са подготвили почва за съществуване без опасности и бедност.
— Европа дотук прие достатъчно висок брой мигранти. Защо службите за сигурност не успяват да се справят с проблемите на радикализация и с екстрадирането на част от тях?
— Службите демонстрираха слаба подготвеност за противодействие на съвременните заплахи. След падането на Желязната завеса настъпи известно затишие, самоуспокоение и прехвърляне на проблемите на безопасността към по-ниските приоритети за работа. Намалени бяха и ресурсите им – бюджети, щат, въоръжение. След първите съвременни атентати настъпи отрезняване и преосмисляне, но тепърва се преодолява изоставянето и липсата на информационни източници в капсулираните етнически общества и сред новодошлите мигранти – процес, който е труден и иска време.
Исторически погледнато, противопоставянето на САЩ и съюзниците му спрямо военното присъствие на СССР в Афганистан доведе до сериозно радикализиране, разбирано от участниците — мюсюлмани от Великобритания и други държави от ЕС, като джихад. Обучените от експерти джихадисти след приключване на конфликта умееха само да воюват и това предопредели участието им в „Ислямска държава”.
Официалната политика на ЕС за мултикултурализма се оказа изключително погрешна – нещо, което призна и госпожа Меркел още през 2010 г., но изигра роля на приспивателно и отслабване на съпротивителните сили на службите за сигурност спрямо възможните заплахи.
— След атентата в Стокхолм стана ясно, че извършителят е един от близо 12 000 дошли в Швеция, които е трябвало да напуснат страната. Вместо това те са се „потопили“ в криминалния свят. Смятате ли, че този проблем съществува и в други страни, може би и в България?
— Този проблем съществува навсякъде в Европа – на голяма част от мигрантите не се дава статут, който да им позволява да живеят на територията, и те минават в нелегалност. Едновременно с това не трябва да се забравя и съществуването на нелегални мигранти, незасечени и неотчитани от системата. Предполага се, че са около 40% от общия брой на мигрантите през последните 3 години.
В България също непрекъснато се залавят във вътрешността на страната или сръбските гранични структури ни предават лица, пропуснати от системата, с неизвестна самоличност и произход.
— За разлика отпреди година вече има достатъчно данни, че мигрантското нашествие е било добре организирано, а Европа и нейният политически елит са си затваряли очите пред рисковете. Нещо повече – сякаш са ги предизвиквали сами. Коя е според вас основната причина за тази слепота? Икономически интереси ли стоят зад спорните политически решения?
— Доскоро чиновници от ЕС с менторски тон обявяваха, че не трябва да се прави никаква връзка между тероризъм, организирана престъпност и мигрантите. Едва през последната година, принудени от обстоятелствата, признаха за здравата връзка и зависимости. Тази слепота има своята икономическа причина. От една страна се считаше, че мигрантската вълна ще осигури евтина работна ръка – оттам и високи печалби за използващите ги. От друга – самият процес на приемане, обслужване, обгрижване до момента е коствал на ЕС разходи от над 50 млрд. евро, а тези пари се получават от обслужващите процеса бизнесмени и компании. Счита се, че до края на 2017 г. ще се похарчат още 50 млрд. евро. Огромни суми, които позволяват на лобистите в ЕС – около 45 000 души – активно да обработват политиците.
Не трябва да се забравя, че организираната престъпност е спечелила и ще спечели още толкова пари от трафика на мигрантите и съпътстващите го престъпни дейности – трафик на хора, проституция, трафик на наркотици и пр.
Европейските държави влизат в нов избирателен цикъл – минаха изборите във Франция, предстоят в Германия – изборният процес струва много пари, които явно трябва да дойдат отнякъде.
— Познавате ситуацията в Германия. Защо въпреки съпротивата срещу отворената политика на Ангела Меркел, канцлерката продължава да печели избори, а не драматично да губи влияние, както се очакваше?
— Куриозното е, че мигрантската вълна рязко активира и засили в Германия ултра-десните, включително неонацистите. Това от своя страна доведе до активиране на обратния процес сред по-голямата част от населението, което още помни хитлеризма и резултатите от съществуването на Третия Райх. Това естествено подпомага укрепването на Меркел и християндемократите.
— След референдума на Ердоган непосредствено до нас съществуват две Турции – на привържениците на президента и на неговите противници. Смятате ли, че сме подготвени за евентуална ескалация на напрежението в Турция или за драстично влошаване на отношенията ѝ с ЕС?
— Виждате, че политиката на нашите управляващи е на изчакване и заемане на неутрални позиции. Разчита се на членството ни в ЕС и НАТО. Но ако трябва да сме откровени и точни, не сме подготвени за реакция на такъв тип кризисни ситуации.
— Само преди два дни Турция отказа да допусне немски депутати до военната база „Инджирлик“, където има военни от Германия. Как тълкувате този факт?
— Това е опит на Турция да окаже натиск върху Германия за прекратяване на политиката на търпение и покровителстване на живеещите на нейна територия кюрди и гюленисти. Въпреки опитите да бъдат притиснати на място от специалните служби на Турция чрез официалните власти, това не се получи. Властите разрешиха протестните митинги на кюрдите в страната и заведоха дела срещу намиращите се на територията служители на турското разузнаване – над 400, тормозещи противниците на Ердоган.
Германската страна обмисля прехвърлянето на базата, най-вероятно в Гърция.
— По време на кампанията за извънредните парламентарни избори държавата ни най-после реагира на опитите на Турция да се намесва грубо във вътрешните работи на България. ДАНС и прокуратурата предприеха мерки срещу петима турски граждани. Според вас достатъчна ли бе тази намеса от наша страна? Какво трябва да предприемам оттук нататък?
— За съжаление, тази активност се прояви само преди изборите. Публично известна е дейността на турския ДИАНЕТ у нас. Несъмнено Турция разполага и със законспирирана разузнавателна мрежа, включваща и агентура за влияние в страната. Но дейността на специалните служби е вяла и кампанийна.
Необходима е непрекъсната дейност по изграждане на информационни позиции на разузнавателните и контра-разузнавателни служби, позволяваща изпреварване на събитията и създаваща база за обезпечаване сигурността на българските граждани.
— Какви са вашите очаквания за новия вътрешен министър Валентин Радев? Как разчитате първите му действия, може ли отново да се появи напрежение сред служителите и синдикатите в МВР?
— Валентин Радев е един от малкото министри през последните 15 години, които реално разбират проблемите на сигурността. Мисля, че като министър, който е политическо лице, той може да решава компетентно въпросите на сигурността, обезпечавани от МВР. Едно от първите му действия беше да поиска контакт с профсъюзите на министерството по обсъждане на жизненоважни за тях проблеми. Първата обществена поръчка, която се обявява от ръководеното от него министерство, е за средства за лична защита на служителите – сериозен проблем, неглижиран от предхождащите го министри. Очакванията ми са, че ще осъществи компетентно управление на МВР. Все пак нужно е да се наблюдава внимателно дейността и министерството, за да може конкретно да се оцени перспективата на управлението му.
— Заговори се за нов закон за МВР. Нужен ли е такъв и защо?
Промените, направени в последните месеци на управлението на Румяна Бъчварова, бетонираха чиновниците в министерството. Вместо в рамките на следващите 3-5 години да се намали общата чиновническа маса, прехвърлянето им от първа в трета категория отдалечи тази възможност в рамките на 13-15 години. Преназначените в общата администрация служители по никакъв начин няма да спестят средства – те ще получават и обезщетения и заплати не по-малки, а дори често и по-високи от другите. Този подход довежда до несправедливост и демотивация на служителите. Без промяна на закона следващите няколко министри на вътрешните работи ще срещнат сериозни затруднения.
Източник: Таня Джоева, А-specto