Adsense-top

Кой и защо подпалва Западните Балкани?


Ако вие се намирате в Босна и Херцеговина, в Сърбия или Македония и употребите думата „регион”, то ще се счита, че имате предвид Западните Балкани. Под това словосъчетание, превърнало се в съвременен неологизъм, се подразбират балканските страни, които не влизат в Европейския съюз и вероятно никога няма да влязат в него. Словосъчетанието Западни Балкани напълно измести предишното название Югоизточна Европа. То включваше няколко страни, станали членки на ЕС, а също така Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Черна гора, Албания, „полудържавата” Косово, тоест като цяло Западните Балкани. Сега така се нарича територията, която ЕС се готви да използва изключително за реализиране на своите стоки, освободени от всякакви данъци. А също и като зона, в която с помощта на лъжливи обещания за евроатлантическа интеграция, ЕС ще препятства разпространяването на руското, но и на китайското влияние. В действителност на Западните Балкани се предлага интеграция единствено и само в НАТО. Особено силен натиск се оказва върху страни, в които живеят сърби, тъй като според замисъла на Алианса „младшите руснаци” е необходимо на всяка цена да бъдат откъснати от народа, който те толкова много обичат. Става дума за руснаците, по-точно за Русия – главният враг на НАТО.

Ако става дума за Македония, която от момента на основаването си има желание за интегреция с ЕС и НАТО, то Алиансът изобщо не бърза да вземе точно нея под свое крило. Военното присъствие на НАТО, тоест на американците в Македония започна още през 1992 г. През 1994 г. на летището в Петровице, близо до Скопие беше създадена военна база. За разполагане на американските войници бе предоставен и бившият военен полигон Криволак, където се провеждаха учения на силите на НАТО и страните, които участват в програмата „Партньорство за мир”. В Куманово беше построена разузнавателна база и логистичен център на KFOR – те прекратиха своето съществуване през пролетта на 2001 г. след изостряне на конфликта с албанците.

Турция не създава Велика Албания, но…

Политическото напрежение, което в случая с Македония, много лесно прераства в етническо, може да се превърне във въоръжени конфликти между македонците и албанците. Подобно развитие на събитията устройва много хора. Разбира се и привържениците на „Албания в естествени граници”. Както и тези, които не искат руските тръбопроводи да преминават през територията на Македония и по-нататък през Сърбия в ЕС. Не всички позитивно оценяват китайския стоков поток по „Новия път  на коприната” и неговия балкански участък. Затова някои анализатори виждат в новия конфликт в Македония една възможност да се пресече разпространението на руското и китайското икономическо и политическо влияние. Идеята за Велика Албания съществува още от времената на Австро-Унгария и е надеждна преграда за руското влияние в православните страни. Затова и главните съюзници на премиера на Албания Еди Рама са на Запад.

Неотдавна премиерът на Сърбия открито излезе с тезата, че зад проекта за разширяване на границите на Албания за сметка на всички територии, където преобладават албанци, стои една специална служба, при това той заяви, че не става дума за една от големите държави. Това даде основание на сръбските медии, особено на тези, които са близо до властта, да нарекат Турция главен подстрекател. Създава се впечатление, че действително това е така. Но твърдението, че турските специални служби работят в Македония, в Косово или в Босна е все едно да убеждаваш някого, че в морето има риба. Разбира се, турските специални служби отдавна присъстват на Балканите. Но необходима ли е Велика Албания на турците?

Турция се сблъска с множество проблеми. И особено тя е загрижена за отношенията си със САЩ, с които се разминава в подхода към сирийския проблем и кюрдите. Рекс Тилърсън се държа хладно по време на визитата си в Турция. В навечерието Турция обяви, че операция „Ефратски щит” е приключила. Обаче договорка между Турция и САЩ не се получи. Резултатът от многочасовите преговори е неизвестен, но по лицето на Ердоган беше ясно: той е разочарован от тази подкрепа, която САЩ оказват на кюрдите, по-точно в Рожава. Ердоган знае, че САЩ работят по въпроса за създаване на кюрдска държава. Какви са сметките на Ердоган? Ако САЩ не пречат на посегателствата на Турция върху Сирия и ако й дадат не само северната, но и друга част от Сирия, където е възможна държава на кюрдите, то тогава Турция може да подкрепи САЩ в бъдещите операции, като напълно се отдели от Москва.

Какво искат германците?

Освен стратегическите проблеми със САЩ, Турция се сблъска с трудности в отношенията с ЕС. От друга страна, след турболенциите в отношенията с Москва във връзка със сваления Су-24, Ердоган разбра, че може да остане без енергоносители, с проблемна икономика и може да бъде принуден да напусне Сирия и да обрече Турция на абсолютно неопределено бъдеще. Москва вече предупреди Ердоган, че ако той заплашва сърбите на Балканите, или пък ако затвори Босфора за руските кораби, е възможна реставрация на Византия. При такива обстоятелства на Ердоган изобщо не му идва наум да поставя прътове в колелата на руснаците на Балканите. В Близкия изток Русия засега не пресича червената черта, но на Балканите може да направи това. Сега Русия присъства на Балканите и в икономическата, и в хуманитарната сфера; Русия популяризира своята култура, включително чрез културна дипломация, тоест реализира „мека сила”. Затова истеричните заглавия и предупреждения от устите на някои балкански политици за това, че Русия сега е преминала в настъпление на Балканите и че това е опасно за Запада, са без основание.



Защо като се говори за идеята за Велика Албания, се посочва Турция, а не Германия? Германия сведе отношенията си с Турция до нулата и ограничи обичайната дипломатическа дейност. Между другото, кой оказва влияние на македонския президент Георге Иванов да връчи мандат на министър-председателя Зоран Заев? Представителите на Турция или на ЕС, на САЩ и НАТО? Ако в Македония започне война, Турция ще загуби възможността да шантажира ЕС и да заплашва с нова емиграционна вълна. Турция се отдалечи от ЕС безвъзвратно. Икономическото сътрудничество с ЕС е в упадък. Съвместната работа в обмена на сигурността и обмена на информация между Турция и ЕС е силно ограничена и в техните отношения цари недоверие. Франция и Белгия не приеха сериозно предупрежденията на Турция за готвещи се терористични актове. Въпреки че на техните служби за сигурност бяха предадени и имена, и снимки на терористите. Като цяло Турция е загрижена за много свои политически проблеми, за лошото икономическо положение и развитието на ситуацията в Близкия изток. Ердоган нищо няма да получи, ако се отвори нова балканска война, към каквато могат да доведат усилията на Еди Рама за създаване и провъзгласяване на Велика Албания.

Няколко събития изостриха до крайност ситуацията в региона. Едно от тях беше решението на съдебните органи на Франция да откажат на Сърбия екстрадирането на Рамуш Харадинай. Наложена му беше забрана да напуска град Колмар до тогава, докато съдът не вземе решение за статута на Харадинай. Той обаче нарушаваше ежедневно забраната, напускайки града с автомобил на НАТО като посещаваше френска военна база за брифинг. Ясно е, че на Харадинай е определена важна роля в бъдещите събития. В Косово той разполага с военна инфраструктура, контролира терористични организации, а също така и канали за доставка на наркотици от Афганистан. Харадинай има своя логистична мрежа за доставка на взривове, оръжия и фалшиви документи, небходими на терористичните организации. Той е жесток убиец, готов на всичко.

Защо оказват натиск на Сърбия?

Струва си да се напомни, че хората на Харадинай, включително и неговият личен телохранител бяха изпратени в Куманово и там македонските служби за сигурност си разчистиха сметките с тях. Над Македония като че ли е надвиснала сянката на сблъсъците в Куманово от май 2015 г. Известно е, че Харадинай ще вземе участие в албанския отговор на завземането на македонския парламент от привържениците на Груевски и сблъсъците в Македония могат да се прехвърлят в северно Косово и в южна Сърбия. Разбира се, по-нататъшното развитие на ситуацията зависи от тази готовност и твърдост, които ще демонстрира Сърбия пред лицето на рисковете и заплахите, идващи от юг.

Как Сърбия ще отреагира на възможното разпоространение на пожара в Македония на сръбска територия, зависи от нейната политическа стабилност, неразривно свързана с нейната сигурност. В този контекст си заслужава да се оценят и продължителните протести на силите, които претърпяха поражение на неотдавнашните президентски избори. Сорос задейства цялата своя инфраструктура, за да дестабилизира Сърбия и да разклати президента Вучич. Манифестиращите получиха задание: да нахлуят в зданието на Народната скупщина и да провъзгласят новата власт, когато преценят, че ще имат достатъчни сили за това. Сорос иска още приживе да види края на православието на Балканите. Този край ще отзнаменува политическото разоряване на Сърбия и Република Сръбска. С помощта на контролирания хаос Сорос иска да постави протестиращите в силен сблъсък с органите на реда. И да лиши Сърбия от възможността да помогне на Република Сръбска. Неправителствени организации и разни фондове, опирайки се на безработицата и социалната криза, се опитват да въодушевят младежите с демонстрациите в Белград. Целта е да се „разбудят” младите хора и по-точно да бъдат провокирани за улични безредици в Баня Лука и за насилствена смяна на властта. За тази цел са хвърлени всички сили на Сорос. В същото време епископът на Баня Лука Комарица със своята рязка риторика създава атмосфера, в която хърватите се оказват жертви и се противят, така както и цялата Епископска конфренеция, на политиката на Хърватското демократично сдружение на Босна и Херцеговина. Католическата църква не иска трета хърватска съставяща в Босна и Херцеговина, предпочитайки страна, събрана от региони. Комарица дори не споменава, че хърватите са изчезнали напълно от централните кантони. Всъщност, епископът води медийна подготовка за преврат в Република Сърбска.

Паралелно с това се предприемат действия, които имат за цел да пренасочат вниманието на Русия към Украйна и скоро даже ще се поиска зона забранена за полети над Украйна и Калининградска област. Планират се безредици и терористични актове в Русия, прилагат се усилия за разделянето на Турция и Русия, а също така Русия да разпръсне своите военни сили на териториите от Либия до Иран. 

Автор: Предраг Черанич
Източник: Intermagazin, Сърбия 
Превод: A-specto